Повече от две години минаха, откакто за първи път се появиха твърденията на партии като „Възраждане“ и БСП, че се прави опит страната ни да бъде въвлечена във войната в Украйна – чрез изпращане на помощ, но и на жива сила.
Равносметката към момента показва: България не е страна в конфликта и нито един български войник не е изпратен на фронта.
Причините това да е факт са две и те са много прости: първата е, че България няма как самостоятелно да прати войски без това да стане със санкцията на НАТО.
Обратното би означавало страната ни да повлече целия отбранителен Алианс във война на своя глава.
Втората е, че темата е плод на политическа измама, чиято единствена цел е популярност сред електората и прокарване на чужди интереси у нас. Парадоксално е, но е факт – тези, които са най-гласовити по отношение на геополитически „васалното“ местоположение на България и зависимостта ѝ от влиянието на прогнилите колониалисти, са
всъщност тези, които по протестите си развяват чужди знамена.
Две години по-късно фактите са достатъчно красноречиви, за да оборят всякакви подобни твърдения. Тъжната истина е обаче, че това не е достатъчно, тъй като разказът вече е напластяван години наред, така че изглежда непоклатим, дори и при разобличаването на лъжата.
Лъжата „Изпращат децата ни на война“
Някъде в началото на инвазията на Русия в Украйна първоначално „Възраждане“ бяха тези, които твърдяха, че държавният резерв на страната е опразнен и горива се изпращат зад граница.
Внушението беше ясно: на прага на война сме, но продажниците източват ресурсите на държавата. Тези твърдения бяха опровергани като лъжи, но вече никой не си спомня за тях.
Това беше само подготовката от последвалия дълъг разказ за това как някой е решил да изпраща децата ни да воюват на фронта в Украйна срещу (без да се казва с категоричност, но то е ясно) братята руси.
Всъщност първите, които предложиха изпращане на българи в Украйна, бяха самите „Възраждане“.
Макар и иронично, лидерът на партията Костадин Костадинов заяви на 21 април 2022 година, че ще подкрепи предложението на „Демократична България“ за изпращане на оръжия в Украйна, но само, ако помощта бъде занесена лично от парламентарната група на ДБ.
Или с други думи – ако въжделенията му станеха реалност, то тогава май наистина щяхме да бъдем въвлечени във война.
На 5 март 2022 година на страницата на „Възраждане“ се появява видеоклип, за който се твърди, че е направен в град Кнежа. На кадрите се вижда военен конвой, превозващ военни джипове. От партията на Костадинов задават въпроса „Вкарва ли ни Киро в чужда война?“.
Отговорът на този въпрос днес очевидно е ясен.
На този фон руският посланик у нас Елеонора Митрофанова – през юни 2022 година, пък призова българските граждани да подкрепят руската армия, като изпратят пари. Което, по логиката на „Възраждане“, би трябвало да означава въвличане на страната ни във война.
Не е ясно колко българи са откликнали на призива на Митрофанова, но е сигурно, че е имало такива, които са дарили. И от това очевидно не е последвало въвличането ни във войната.
В края на същата 2022 година „Възраждане“ и БСП бяха тези, които отново вдигнаха топката. Този път заради решение на правителството и парламента за изпращане на
български военнослужещи в европейската мисия за подпомагане на Украйна.
Това беше „прочетено“ като признание на правителството, че изпраща български военни на фронта.
Фалцетните политици достатъчно ефективно заглушиха истината – български военни в Украйна не са пращани и нямаше да бъдат изпратени, защото решението на властите касаеше изпращането на български офицери във Великобритания и Германия.
Още по-любопитното е, че самият Костадин Костадинов е наясно, че никой няма намерение да изпраща български военни в Украйна. Това се разбра от негово изказване пред симпатизанти през март 2023 г., след като човек от публиката заявява, че е готов да отиде в Русия, за да се бие срещу украинците.
Следва отговор:
Засега никой няма да ни праща децата, най-малкото, което е, защото решението, което е прието от НС, срещу което само ние от „Възраждане“ гласувахме против, е за изпращане на 50 военни инструктори. Те ще бъдат от армията. Нашата армия в момента е наемна, както знаете, тя не е както, когато аз бях в казармата. Не е наборна, тя е наемна. Следователно, отиват хора, които са на договор. И като са на договор, те ще го изпълняват този договор.
Що се отнася до това дали примерно ще се изпращат, дали ще има предложение за изпращане на други военни контингенти, аз пак ще го повторя още веднъж: Няма нужда сега да гоним питомното, за да гоним после дивото. На 2 април превръщаме „Възраждане“ в първостепенна политическа сила и аз ти гарантирам, че няма да отидат и от тези 50 човека дори. Това ти го гарантирам и ти го обещавам ясно и категорично“.
Сега е моментът избирателите му да проверят спазено ли е това обещание.
Лъжата „Подготвят мобилизация“
Въпреки поредната оборена лъжа по темата, тя отново и отново влизаше в обращение.
Та до онзи ден – 16 април, когато Костадин Костадинов отново поде темата, този път удобно подадена му от Илияна Беновска, която заявява, че се „говори за“ и че се „очаква“ мобилизация.
Изпращат се повиквателни заповеди в момента и те се изпращат особено активно последните 12 месеца. Тези повиквателни заповеди в момента са свързани единствено и само за това да проверят дали човекът е на територията на страната, проверяват го дали все още се води на отчет, дали има някакви физически проблеми и т.н.
Повиквателните, които са изпратени, са не хиляди, а десетки хиляди, всекидневно получаваме такива, между другото, включително и един от нашите кметове получи, кметът на Шивачево, община Твърдица, Деян Иванов, който е от „Възраждане“, той получи такава повиквателна.
Всички хора, които са служили в армията като професионални войници след 2000 година насам, са получили такава повиквателна, без изключение. Вече започват да получават и наборните войници, такива като мене. Аз завърших казармения процес на обучение 2001 година. Тогава се уволних. Все още не съм получил, между другото, очаквам с нетърпение.
Защото, знаете ли какво казват моите приятели от казармата, които някои вече са получили? „Чакаме да ни дадат оръжие. Чакаме“, гласи отговорът на Костадинов, който по-нататък обяснява, че ако „Възраждане“ стане първа политическа сила, такава мобилизация няма да се осъществи.
И Костадинов, и Беновска удобно не говорят за това, че подобен процес с т.нар. повиквателни тече от 2022 г., а дори и от преди това. И че тази тема беше повдигана и през 2023 година отново с твърденията, че се готви мобилизация. Такава обаче не се състоя.
Ако се бяха поинтересували и ако познаваха законите на страната, шяха да са наясно, че една от задачите на военното министерство е да се грижи за мобилизационната подготовка в мирно време. И да, това включва изпращане на т.нар. повиквателни, за да бъде направена оценка с какъв мобилизационен ресурс разполага страната.
Три месеца от промените в Конституцията: Чуждите агенти още не са овладели службите ни. Защо?
На второ място, ако двамата събеседници бяха запознати със законодателството, щяха да са наясно, че мобилизацията, която те очакват да се случи, не се свиква, както те си представят, с изпращането на покани. Мобилизацията е само финалът на един по-дълъг процес, който започва с
внезапно нападение и въоръжено нахлуване на чужди войски на наша територия или заплахата от подобни действия (ЗОВСРБ, чл. 129).
Мобилизацията се провежда едва след акт на Народното събрание или президента, които трябва да обявят положение на война, но това пак става с поредица от актове – първо по предложение на началника на отбраната до военния министър, от военния министър до правителството, от правителството до президента.
Или с други думи – да „очакваш“ мобилизация, означава да очакваш въоръжено нахлуване в страната.
Всичко това обаче не пречи лъжите да продължават да се тиражират.
Днес, не само че България не е въвлечена във войната, ами под въпрос е и ефективността на военната помощ, която беше изпратена – когато Украйна се нуждае от противовъздушна отбрана, ние изпращаме неработещи БТР-и и ръкавици.
Две години след старта на манипулациите и лъжите, свързани с войната, те продължават да са живи, да се разпространяват и тиражират.
Най-силното оръжие, с което може да бъде манипулиран един години наред лъган електорат, си остава лъжата.
Електоратът и лъжата са свързани като жертвата и похитителя в техния си Стокхолмски синдром. Двете страни не биха могли да съществуват независимо една от друга.
И това много ясно се съзнава и знае от „вестоносците“.
