Литературата носи стойност чрез умението си да преобразува преживявания в спомени. Това подчерта Захари Карабашлиев при получаването на награда „Елиас Канети“ в Русе.
Според него, дори само номинацията е била значима почест. „Тази вечер чувствам, че това е допълнителна радост за мен, също така и привилегия,“ добави писателят.
Той определи церемонията като най-вълнуващото събитие, на което е присъствал, и изрази благодарност на организаторите, журито и своето издателство, като акцентира, че и другите номинирани автори също заслужават високо признание.
„Благодаря на всички, които помнят великия Елиас Канети, чиято работа центрирана около паметта. Той смяташе, че паметта е свързана с отговорността към историята и преживяванията на другите,“ каза Карабашлиев, добавяйки, че романът му „Рана“ разглежда темата за паметта — литературна, историческа и лична.
Авторът се сподели лични преживявания и свои впечатления от работата на Канети. „Като студент прочетох ‘Провинцията на човека’, но тогава не ме впечатли. Но когато я прегледах отново по време на работа върху ‘Опашката’, осъзнах колко е важна. Книгата ‘Маси и власт’ е дълбочинно проучване, което е изключително актуално днес,“ уточни Карабашлиев.
Той напомни ‘Провинцията на човека’: „Има книги, които човек носи 20 години, без да ги прочете. Когато накрая им обърне внимание, те разкриват миналото му.“
Годините, през които не е успял да прочете Канети, той определя като период на активно търсене на личен израз и духовно убежище. „Преживях 17 години в Съединените щати, за да осъзная, че домът ми е навсякъде, но истинският ми дом е моят език,“ добави Карабашлиев.
Според него, осъзнаването на това му е дало възможност да живее навсякъде, било то в София или Русе.
Захари си припомни и думите на Канети, според които „истинската загуба настъпва не в смъртта, а в забравата, а писането е форма на съпротива срещу изчезването.“
„Целта е да запазим това, което е загубено в мълчание. Смятам, че истинската литература не е просто развлечение или превъзнасяне. Тя е преобразяване на впечатлението в памет, която е повече от архив — тя е живот. Забравата, както заявява Канети, е форма на предателство, а писането е нашият начин да се борим,“ завърши писателят.
