Зиад Рахбани, виден ливански композитор и театрален артист, почина днес, 26 юли, на 69-годишна възраст, потвърдиха Асошиейтед прес и АФП, като се позоваха на Ливанската национална информационна агенция.
Източник, близък до Рахбани, потвърди новината, но не беше предоставена информация за причините на смъртта.
Роден през 1956 година в Антелиас, в близост до Бейрут, той е най-голямото дете на известната ливанска певица Файруз и покойния композитор Аси Рахбани, един от влиятелните братя Рахбани.
Талантът на Зиад Рахбани започва да се проявява още в юношеството му, когато на 17 години композира първата си музикална творба. Израснал в артистична среда, той е бил обграден от музика, театър и политически идеи, което оказва значително влияние върху неговото творчество, отбелязва Асошиейтед прес.
Майка му, считана за най-значимата и уважавана артистка в арабския свят, включва произведения на Зиад в своите концерти, комбинирайки ливанския фолклор с западни ритми и изрази, напомня Асошиейтед прес.
Ливанският президент Жозеф Аун определи смъртта на Рахбани като загуба за страната, описвайки го не само като артист, но и като цялостен интелектуален и културен феномен. В изявление, Аун нарича Рахбани „жива съвест, бунтовен глас срещу несправедливостта и точно огледало за страдащите и маргинализираните“. Според него, синтезът на класика, джаз и ориенталска музика от Рахбани „отваря нови пътища за ливанското културно изразяване“ и го поставя на международната сцена. „Зиад беше естествено продължение на славното наследство на Рахбани, привнесло много красота и достойнство на Ливан“, добавя Аун в своето изявление.
Музиката на Рахбани отразява хибридното наследство на Ливан, който преди началото на гражданската война през 1975 г. беше пресечна точка между Изтока и Запада.
Дебютната му творба „Хотел на щастието“ (Nazl el-Sourour) е представена през 1974 г., когато е само на 17 години. Тя разглежда общество, белязано от класови различия и потисничество. Трагикомичната история следва група работници, които завземат ресторант, за да защитят правата си, но са отстранени от политическите управляващи. С този смел дебют, Рахбани поставя дългосрочен въпрос – че ливанското общество страда не само от война, но и от остарели управленски практики, отбелязва Асошиейтед прес.
Рахбани пише пиеси и сатирични радиопредавания, които критикуват разделението в страната си. Той е не само драматург, но и композитор с разнообразни стилове, напомня Асошиейтед прес. Съчетавайки традиционни арабски мелодии с джаз, фънк и класическа музика, той създава уникално звуково преживяване, което е лесно разпознаваемо. Живите му изпълнения бяха легендарни, независимо дали свиреше на пиано в задимените клубове в Хамра, един от основните търговски райони на Бейрут, или на концерти, припомня Асошиейтед прес.
Зияд Рахбани беше критикуван от традиционалисти в арабския свят за иновациите си, които се опитват да преодолеят бариерите между арабската и западната култура чрез музиката.
В последните години той рядко се показваше на публични събития, но влиянието му остава силно. По-младите поколения отново откриват неговите пиеси онлайн и използват фрагменти от музиката му в протестни действия. Рахбани продължаваше да създава нова музика и да пише, често изразявайки тъга от политическата стагнация и ерозията на обществените отношения в Ливан, припомня Асошиейтед прес.
