Из коридорите на съдебната власт
Петък 11 април.
Първото разпоредително заседание.
В сградата на съда е пълно с камери.
Съдебният състав ще заседава в най-голямата зала в съда. Поради медиен и обществен интерес.
Струпани пред залата чакаме аз, адвокатът, близките и медиите. Подредени по двете насрещни стени на коридора.
Съдията идва. Изправям се до банката. Подсъдимата това … подсъдимата онова… обвинението… досъдебното производство… подсъдимата това, подсъдимата онова… ехти из съдебната зала.
Никога не съм си представяла, че ще съм в тази роля. Кой ли е. Не е приятно. Но това едва ли е изненада. И това ще мине. Затова и дадох доброволно своя имунитет – за да може да приключи по-бързо и да не се опитва някой да ме държи “на трупчета”.
Прокуратурата държеше на всяка цена да има искане за снемане на имунитета ми, обвинителен акт и повдигнато обвинение. За да има обществено внимание. Въпреки че законът изисква в такива случаи да се приложи чл.78а от НК и прокуратурата вместо обвинителен акт, да направи предложение до съда делото да се гледа при по-лека процедура, без да се търси наказателна отговорност.
Аз няма да коментирам делото по същество извън съдебната зала. Ще съдействам изцяло на правосъдните органи, но и ще се ползвам от процесуалните ми права и гаранции за ефективна защита.
Напоследък валят дела срещу членове на Продължаваме Промяната и Демократична България – срещу политическите лидери, срещу втория ешелон, та чак шофьорите се оказват “най-опасните”, които лежат в затвора месеци наред, но и единствените, спрямо които правосъдието и прокуратурата са запретнали ръкави и … работа, работа, работа.
За да не оставям погрешно впечатление – В С Е К И трябва да отговаря за постъпките си и да бъде разследван, ако има съмнения.
Но …
Докато за едни се пишат преписки, разпитват свидели, внасят обвинителни актове и прочие и прочие… родната прокуратура е сляпа за други – за магистралите в чували, за източени банки, за Чирен, за Пепи Еврото, който е с прекратено производство, а брокери като Мирински в пътния бранш дори не са попадали под светлината на прожекторите. Но то само така работи тази система.
Та, да се върнем на валящите дела срещу едни конкретни политици. Защо се прави това, ако част от обвиненията са толкова нескопосани, че предизвикват смях у опитните и виделите много юристи.
Две причини:
- Демокрацията предполага конкуренция на идеи, разбирания за държавно управление и гласуване за едни или други политици, които ги проповядват. Но ако всички са маскари, тогава избор няма. И просто отиваме при този, който изглежда най-силен, за да ни е мирно и спокойно.
- Ако знаете, че във всеки един момент могат да ви спретнат обвинение, да накарат я с пари, я с компромати някой да лъжесвидетелства срещу вас, да ви влачат по съдебни зали, да пишат нон-стоп за вас, за личния ви живот, за външния ви вид (рядко между другото за идеите ви), колко от вас ще искат да влязат в политиката и да се борят за това, в което вярват? При все че възможността за работещо мнозинство в Народното събрание не е голяма и така или иначе ще трябва да правят тежки политически избори в името на спорни малки победи?
Тя, така работи системата.
Междувременно, специализираният съд поиска по 10 000 лева гаранция от Кирил Петков и Божидар Божанов, защото са “опасни като народни представители” и уж са заплашвали министър, но прокуратурата вече цял месец не иска и да чуе за заплахите от друг народен представител, санкциониран по Магнитски, срещу българския европрокурор Теодора Георгиева.
Да, тя така работи системата.
П.П. Делото не се гледа по процедурата по чл.78а от НК, защото съм Лена Бориславова, а защото така изисква законът.
*Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Припомняме, че делото срещу депутата от ПП-ДБ Лена Бориславова ще се гледа по административния ред, реши на разпоредително заседание Софийският районен съд вчера. Тя бе обвинена във фалшифициране на документи. Според съда тя е с чисто съдебно минало и от действията, в които е обвинена, не са настъпили имуществени вреди.
