Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 г. в гр. София. През 1997 г. е избран за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.
– Правителството емитира нова емисия дълг. В сравнение с миналата година какъв ще бъде дългът за тази?
– Размерът на падежите на стари дългове е една част от това, което е изтеглено в момента – то е за рефинансиране на стари дългове. Това е напълно нормално при управлението на един държавен дългов портфейл.
Няма да се вземе повече от това, което е определено в бюджета. Тук вече взимането е най-леката част. По-трудната част е как ще бъде похарчен този дълг – това вече е в правомощията на Министерството на финансите и екзекутива на държавата.
В момента България стои добре на пазара, има голям интерес към българския дълг, влизаме в еврозоната, рейтингът ни се вдига. Има достатъчно много положителни сигнали. Но това, което нас ни интересува, като хора, които ще плащат този дълг, е как ще се използват тези пари. Това не мога да го коментирам, защото ще предстои да видим.
– Част от този заем се очаква да отиде в Българската банка за развитие за стимулиране на бизнеса. Знаем обаче, че там години наред имаше проблеми с усвояването на средства…
– Това е въпрос към ръководството на банката и МФ – какво възнамеряват да правят с тези средства. Опитите на държавата да симулира каквото и да било, общо взето не свършва добре. По-хубаво е да стимулира конкуренция на пазара и контрол. Ако погледнете всички успешни български фирми, те не са плод на някакви държавни стимули, а просто на предприемчивостта, успеха и, ако щете – късмета на собствениците.
– Дълго време преди приемането на настоящия бюджет се говореше за дупка в бюджета. Как вървят приходите в хазната и те ще могат ли да покрият разходите?
– В момента приходите са по-високи от миналата година, но са по-ниски от очакваното. Предстои да видим как ще се реализира селскостопанската реколта, как ще се развие туристическият сезон, каква ще бъде стопанската активност, от която се събира ДДС и т.н. Това са динамични показатели, които предстои да видим.
Данните, които ние виждаме, всъщност вече са исторически – те са за едно тримесечие, за месец или половин година назад.
– След влизането ни в еврозоната от догодина можем ли да очакваме още по-големи обеми на дълга, след като няма да бъде абсолютно стриктно да спазваме критериите за размера дълг?
– Това не е точно така. Благоразумното управление на финансите над държавата, няма да спре с влизането ни в еврозоната. Еврозоната създава много нови възможности, но не е автоматичен предпазител срещу лошо финансово управление.
От тази гледна точка, нито частните банки ще си сменят политиките по управление на риска, така че да раздадат някаква допълнителна ликвидност „на калпак“. Те ще раздават по същите правила, по които раздават и сега.
По същия начин Централната банка има определени ангажименти и изисквания как да инвестира средствата, и МФ също не бива да си позволява харчове, които ние не можем да покрием с приходи.
Тоест, идеята с дълги периоди на дефицитни бюджети не е добра. Ще трябва в един момент да положим усилията да балансираме бюджетите или ако ще има дефицитен бюджет да е много ясно, че този дефицит в бъдеще ще донесе някакви достатъчни и устойчиви ползи.
Ако вземем например тази история с „Боташ“ – много е вероятно да е направена с добри намерения от бизнес гледна точка, но да е имало грешни предпоставки и в момента да не носи приходи, а загуби.
Ако парите се инвестират в нещо, което ще генерира устойчиви приходи в бъдеще и някаква допълнителна или енергийна сигурност – това са добре похарчени пари, независимо от дефицита. Те просто са заем от нашите бъдещи приходи, с цел ние да постигнем някакви рационални цели. Обаче, ако просто се разпилеят като вода в пясък, това вече е предизвестие за трудни години.
