Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), призова членовете на Европейския парламент да ускорят приемането на законодателство, необходимо за внедряване на цифровото евро, според информация на Ройтерс.
ЕЦБ е ангажирана с разработването на дигитална версия на еврото от години, но реализацията на този проект зависи от одобрението на Европейския парламент, което в момента е забавено поради разногласия сред евродепутатите.
По време на изслушване в комисия на ЕС Лагард подчерта колко важно е цифровото евро за финансовата автономия на Европа и изрази отрицателно мнение относно частните дигитални валути, известни като „стейбълкойни“.
„Законодателната рамка, която трябва да подготви основите за потенциалното въвеждане на цифрово евро, трябва да бъде приета бързо“, заяви Лагард пред депутатите.
Европейската комисия предложи законодателството за цифровото евро през юни 2023 г., но засега напредъкът е ограничен. Ако законопроектът получи одобрение, Управителният съвет на ЕЦБ възнамерява да гласува за внедряване на цифровото евро през есента.
Представители на четири от осемте политически групи в Европейския парламент подчертаха, че проблемите в работата на платежната система на ЕЦБ в началото на годината поставят под въпрос способността на централната банка да осъществи успешно проекта за цифрово евро.
Според плановете на ЕЦБ, цифровото евро ще бъде достъпно за всички граждани на еврозоната, вероятно с лимит около 3000 евро. Валутата ще бъде осигурена от централната банка, но разпространението ѝ ще се извършва чрез банки и доставчици на дигитални портфейли.
Европейските банки изразяват притеснения, че цифровото евро може да намали техните депозити, пренасочвайки ги към по-сигурни дигитални портфейли, гарантирани от ЕЦБ. Изследване на „ПрайсуотърхаусКупърс“ (PwC) сочи, че внедряването на цифровото евро може да коства на банковия сектор между 18 и 30 милиарда евро за технически, търговски и оперативни разходи.
ЕЦБ разглежда цифровото евро като отговор на усилията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в подкрепа на стейбълкойните – вид криптовалути, прикрепени към щатския долар.
Лагард подчерта, че стейбълкойните представляват рискове за паричната политика и финансовата стабилност, тъй като могат да отклонят депозити от банките и не винаги успяват да поддържат фиксирана стойност. Пример за това е криптовалутата Terra, която се срина през май 2022 г., след като не успя да запази паритета си с долара, което доведе до верижни фалити в криптоиндустрията.
Лагард посочи също така недостатъчното глобално регулиране в този сектор, като спомена, че водещата компания за стейбълкойни – Тетер, е регистрирана в Ел Салвадор, страна без адекватна регулаторна рамка.
„Този разпокъсан подход пречи на глобалната конкуренция и може да доведе до нови рискове и системни уязвимости“, заяви Лагард. „Трябва да бъдем внимателни към развитието в различни юрисдикции и да настояваме за глобално координирано регулиране на стейбълкойните“, добави президентът на ЕЦБ.
