Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди, че съвременната глобална икономика навлиза в период, сравним с 20-те години на миналия век, в който съчетанието от бърз технологичен напредък и геополитическа фрагментация може да доведе до сериозни икономически сътресения.
В разговор с ръководителя на Норвежкия суверенен фонд Николай Танген, публикуван в подкаст днес, Лагард посочи, че както индустриализацията и двигателят с вътрешно горене са трансформирали икономиката преди век, така днес подобна роля изпълнява развитието на изкуствения интелект.
По думите ѝ неспособността на правителствата да управляват ефектите от технологичните промени и нарастващото геополитическо напрежение през 20-те години е довела до Голямата депресия и впоследствие до Втората световна война. Ако не се постави акцент върху дипломацията и устойчивото управление на публичните финанси, съществува риск от повторение на подобен сценарий, предупреди Лагард.
Тя открои и структурните уязвимости на Европа, сред които зависимостта от енергийни ресурси и застаряващото население. Като отворена икономика Европейският съюз остава силно чувствителен към външни шокове, включително енергийни, каквито бяха наблюдавани през 2022 г., както и при настоящото напрежение, свързано с Иран.
Според Лагард това налага ускорено развитие на независими и устойчиви енергийни източници, включително ядрена енергия, с цел ограничаване на външната зависимост и стабилизиране на икономическата среда.
Президентът на ЕЦБ подчерта и напрежението между централните банки и политическите власти, които често действат в рамките на краткосрочни изборни цикли. В този контекст тя защити независимостта на централните банки, на фона на засиления политически натиск, включително в Съединените щати.
По отношение на изкуствения интелект Лагард отбеляза, че Европа изостава спрямо САЩ, подобно на ситуацията при интернет революцията, което е довело до разлика в производителността. Въпреки това тя вижда потенциал за наваксване чрез прилагането на ИИ в индустриалния сектор.
Технологията може да има дефлационен ефект чрез повишаване на производителността, но същевременно високите енергийни разходи създават противоположен инфлационен натиск, посочи Лагард, очертавайки сложната среда, пред която ще бъдат изправени икономическата политика и централните банки през следващите години.
