Русия и Китай, най-силните дипломатически партньори на Техеран, определиха войната, водена от САЩ и Израел срещу Иран и довела до над 1000 жертви, като явно нарушение на международното право.
Президентът на Русия Владимир Путин определи убийството на иранския върховен лидер Али Хаменей в събота като „цинично нарушение на всички норми на човешката морал“.
Министърът на външните работи на Китай Ван И заяви пред израелския си колега Гидеон Саар, че „силата не може наистина да реши проблемите“, като призова всички страни да избягват по-нататъшна ескалация.
Москва и Пекин съвместно поискаха свикване на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Реакцията им отразява близките отношения между Иран, Русия и Китай. Двете сили са подписали двустранни споразумения и са задълбочили координацията си чрез съвместни военноморски учения, демонстрирайки единен фронт срещу международния ред, ръководен от САЩ, който според тях от години се стреми да ги изолира.
Въпреки острата реторика обаче, нито Москва, нито Пекин са дали индикации за готовност за пряка военна намеса в подкрепа на Иран.
Русия и Иран: стратегически партньори, но не и военни съюзници
През януари 2025 г. Русия и Иран подписаха всеобхватен договор за стратегическо партньорство, обхващащ области като търговия, военно сътрудничество, наука, култура и образование.
Споразумението задълбочи координацията в сферата на отбраната и разузнаването и подкрепи проекти като развитието на транспортни коридори, свързващи Русия с Персийския залив през Иран.
Двете страни проведоха съвместни военни учения в Индийския океан в края на февруари – седмица преди САЩ и Израел да предприемат атака срещу Иран.
Когато конфликтът ескалира, Москва не беше задължена да реагира, тъй като договорът не съдържа клауза за взаимна отбрана и не представлява формален военен съюз.
Андрей Кортунов – бивш генерален директор на Руския съвет по международни въпроси и член на дискусионния клуб „Валдай“, руски мозъчен тръст по външна политика – заяви пред Ал Джазир, че договорът за взаимна отбрана на Русия със Северна Корея от 2024 г. представлява по-обвързващ модел на военна подкрепа.
По думите му съгласно това споразумение Русия би била задължена да се включи във всеки конфликт, в който Северна Корея се окаже замесена, докато при Иран текстът предвижда единствено двете страни да се въздържат от враждебни действия, ако другата страна е въвлечена в конфликт.
Според Кортунов е малко вероятно Русия да предприеме пряка военна намеса в подкрепа на Иран, тъй като рисковете биха били твърде високи.
Той добави, че Москва изглежда приоритизира посредничеството на САЩ в конфликта с Украйна и че вече е прилагала подобен подход – например чрез остра критика на американските действия във Венецуела след военната намеса и ареста на президента Николас Мадуро през януари.
Въпреки че договорът ясно постановява, че Русия не е задължена да се намесва военно, Кортунов отбеляза, че част от контактите му в Техеран са изразили известно разочарование. Според тях се е очаквало Москва да направи повече от дипломатически инициативи в Съвета за сигурност на ООН и в други многостранни форуми.
Китай и Иран: отношения и техните граници
През 2021 г. Китай и Иран подписаха 25-годишно споразумение за сътрудничество, насочено към разширяване на икономическите връзки – особено в енергийния сектор и към включването на Иран в китайската инициатива „Един пояс, един път“.
Джоди Уен, постдокторант в Центъра за международна сигурност и стратегия (CISS) към Университета „Цинхуа“ в Китай, която често посещава Иран, заяви, че в Пекин отношенията се възприемат като прагматични и стабилни.
„От политическа гледна точка имаме редовен обмен“, посочи тя, добавяйки, че „от икономическа страна сътрудничеството е дълбоко и много предприятия имат инвестиции в Иран“.
Същевременно тя подчерта, че Пекин ясно очертава граници на партньорството, особено по отношение на военното сътрудничество.
„Китайското правителство се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави. Не смятам, че Китай би изпратил оръжия на Иран“, заяви тя.
Според нея ролята на Пекин вероятно ще остане фокусирана върху дипломацията и управлението на кризи.
„Китай се стреми да води диалог със САЩ и със страните от Персийския залив, за да се поддържа стабилност и спокойствие“, каза тя.
Тази яснота относно характера на отношенията, добави Уен, е допринесла за изграждането на доверие в Техеран.
Въпреки това отношенията не са симетрични.
По данни на системата за проследяване на кораби Kpler около 87,2% от годишния износ на суров петрол от Иран е насочен към Китай – факт, който подчертава икономическата значимост на Пекин за Техеран. За Китай обаче Иран остава сравнително малък партньор в глобалната търговия.
*Текстът е публикуван в „Ал Джазира„. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
