Когато Италия отвори мигрантски центрове в Албания през октомври, планът беше ясен: 3000 души на месец, заловени в италиански води, ще преминат процедура по обработка на молбите им за убежище извън границите на Италия под наблюдението на италиански полицейски служители.
Два месеца по-късно албански журналисти под прикритие, представящи се за туристи, успяха да се доберат до някои от тези служители, отседнали в 5-звезден хотел с басейн и спа в Шенджин, албанското пристанище, в което се помещава мигрантският център.
„Дойдохме тук по работа, ние сме охраната на мигрантския център, но в съоръженията няма мигранти, те са прехвърлени в Италия“, казаха служителите пред журналистите на Piranjat TV. „Тук сме само ние. Плащат ни да действаме като туристи: закуска, вечеря и сауна, всичко безплатно – италианското правителство плаща“, пише в свой материал The Guardian.
Съоръженията в Шенджин, където са били изпратени да работят, са празни: това, което беше стартирано от Европейската комисия като нов модел за задържане на мигранти извън ЕС, беше определено като незаконно от италиански съд. Магистратите постановиха, че е незаконно да се държат хора, заловени в морето в Албания, преди да бъдат репатрирани в страни, като Бангладеш и Египет, считани за „безопасни“.
Само 24 търсещи убежище са били изпратени в Албания и никой от тях не е останал там. Петима са прекарали по-малко от 12 часа в центъра за задържане, а останалите малко над 48 часа.
Във време, когато Италия се бори да балансира бюджета си, съкращавайки средства за образование, здравеопазване и социално осигуряване, опозиционните партии нарекоха сделката между Рим и Тирана, която ще струва около 1 милиард евро (830 милиона паунда) за пет години, „финансова бедствие“.
Италианските полицаи, тайно записани от албанската телевизия, са сред няколкото дузини, останали в Албания. През ноември около 50, заедно с десетки социални работници, се върнаха у дома, когато се разбра, че помещенията са празни.
В края на ноември националният всекидневник Domani разкри, че друг албански център за задържане в Gjadër, предназначен за настаняване на търсещи убежище, е бил окупиран от бездомни кучета, осиновени от 15 служители на затвора, разположени там.
„Служителите на затвора се грижат за нуждите на кучетата с любов и търпение, като им осигуряват храна, вода, ежедневни медицински грижи и преди всичко безопасна среда“, съобщава медията след посещение на неин екип в центъра.
Опозиционните партии в Италия определиха действията на правителството като „пълен провал“, а съдът беше обвинен от крайнодесните партии, че възпрепятстват проекта, след като потвърдиха решение от 4 октомври от Европейския съд, че държава извън блока не може да бъде обявена за безопасна, освен ако цялата ѝ територия не се счита за безопасна.
Месеци преди споразумението между премиера на Италия Джорджия Мелони и нейния албански колега Еди Рама да бъде подписано, множество неправителствени организации, академици и експерти изразиха съмнения дали то може да се счита за хуманно или дори законно според международното право. Няколко европейски държави предложиха решения, подобни на сделката на Италия с Албания от 1993 г. насам, като техните предложения бяха отхвърлени.
Италия посочи, че инициативата е „на трупчета“, тъй като търси решение, което не нарушава международните хуманитарни закони.
„Центровете за мигранти в Албания ще работят, дори ако трябва да прекарвам всяка нощ там от сега до края на мандата на италианското правителство“, настоя Мелони.
Доверието към министър-председателя е заложено на карта, тъй като нейното правителство превърна имиграцията в основен въпрос на кампанията и критикува предшествениците си за харченето на публични средства за управление на миграционната криза. (Транспортът по море на италиански военен кораб за осем мъже, пристигнали в Албания, струва 250 000 евро – повече от 31 000 евро на човек.)
„Защо да хвърляме парите на италианците така? Защо да оставяме силите на реда във ваканция в Албания, когато имаме нужда от персонал в нашите градове?“, заяви Матео Ренци, лидер на опозиционната партия Italia Viva и бивш министър-председател.
Той предложи албанските затворници в Италия да бъдат преместени в съоръженията в Албания.
„Сделката за миграцията в Албания е един от най-големите фарсове в нашата история“, добави той. „Тя струва един милиард евро и служи като приют за кучета.“
