Кукери от село Гигинци, община Брезник, гониха злите сили в Самоков на днешния празник Сирни заговезни, наричан още Поклади.
По традиция в планинския град се прави голяма купчина от смърчови дървета и се запалва. Местните жители се събират около нея и гледат гостуващите кукерски групи. Днешният празник събра малки и големи около огъня, казвайки си един на друг – „прости ми, простено да ти е“.
Сирни заговезни е винаги в неделя – седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, според информация на отдел „Справочна“ на БТА. Празникът поставя началото на най-продължителния пост през годината до Великден. Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи идеята за „последно облажаване“. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове и дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане, при който на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето или халвата с уста – който успее, ще бъде здрав през цялата година. Празникът е известен още и като Неделя на Всеопрощението или Прошка.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате…“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор.
Характерен за празника е обичаят оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
