За пореден ден с колеги от няколко държави наблюдаваме събития в страна, за която почти никой извън специализираните екипи не се интересува, но където наскоро се случиха едни от най-ужасните военни престъпления – някои от които излъчени на живо във Фейсбук.
Пустинният пясък на суданския дарфурски град Ел-Фашер е потъмнял толкова, че петната от кръв могат да се видят от орбита. Спътниковите изображения, анализирани от Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет и от други експерти, разкриват улици, оцапани с кръв, тела с размери между 1,3 и 2 метра, разпръснати из жилищни квартали, болници и военни постове.
В рамките на по-малко от 72 часа след превземането на стратегическия град в Дарфур от Силите за бърза подкрепа (RSF) на 26 октомври, изследователите наблюдаваха процес, известен като „убийства с висока скорост“ – толкова систематични, че кървавите следи са видими за комерсиалните сателити на 500 километра над Земята.
Повярвайте ми, гледката е ужасяваща и досега не съм виждал нещо подобно. Но докато труповете се трупат в град, който някога приютява 260 000 души, международната реакция се ограничава до силно формулирани изявления и призиви за отговорност, които звучат празно.
Судан заема едно от най-стратегически важните места в Африка, разположен в басейна на река Нил, граничещ с Червено море и служещ като географски мост между Субсахарска Африка и арабския свят. Контролът над Судан означава влияние върху важни морски пътища, достъп до огромни минерални богатства – особено злато – и влияние върху регионалните миграционни маршрути и селскостопански ресурси.
Това стратегическо значение обяснява защо страната се превърна в бойно поле за конкуриращи се чужди сили, всяка от които разглежда гражданската война в Судан не като хуманитарна катастрофа, изискваща намеса, а като възможност за икономическа експлоатация и геополитическо позициониране.
Масови екзекуции и етнически гонения: Какво се случва в Судан?
Самият конфликт основно противопоставя суданските въоръжени сили (SAF) на Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна група, която произлиза от милициите известни в миналото като Джанджауид, отговорни за геноцида в Дарфур преди две десетилетия. Страданията в Судан се поддържат от сложна мрежа от чуждестранна намеса, която превръща вътрешното насилие в печелившо начинание за външни участници.
Обединените арабски емирства (ОАЕ) се очертават като основен покровител на RSF, като доставят оръжия, муниции, дронове и бронирани превозни средства, въпреки многократните отричания от страна на Абу Даби.
Доказателства, разкрити миналата и тази година, разкриха сложна мрежа за доставки, преминаваща през Либия, Чад и Уганда, която доставя на бойците на RSF китайски дронове, ракети земя-въздух и бронирани превозни средства Nimr, произведени в ОАЕ и оборудвани с френски системи.
Когато суданските сили превзеха позициите на RSF през юли 2024 г., те откриха паспортите на четирима граждани на ОАЕ – вероятно разузнавачи – описани от анализатори като „неизменен доказателствен материал“ за прякото участие на ОАЕ.
Дубай служи като финансово сърце на военната машина на RSF, като е дом на търговската империя на лидера на RSF Мохамед Хамдан Дагало и основен пазар за златото, изнасяна чрез контрабанда от контролираните от RSF мини в Судан.
Икономическите отношения са симбиотични: ОАЕ доставя оръжията, които позволяват на RSF да превземе богатите на злато територии, а пазарите на ОАЕ осигуряват необходимите парични потоци за поддържане на военните операции.
Много анализатори стигат до заключението, че без финансовата и логистична подкрепа на ОАЕ, RSF не биха могли да продължат кампанията си. Въпреки това, дори след като през януари САЩ обявиха действията на RSF за геноцидни, ОАЕ продължи да доставя оръжие, давайки уверения на Вашингтон и едновременно с това позволявайки масови убийства и разселвания.
Руското участие в Судан датира от почти десетилетие преди настоящия конфликт и е свързано с руското военно разузнаване, групата „Вагнер“ на Евгений Пригожин и неговия ненаситен апетит за африканско злато.
През ноември 2017 г. суданското правителство подписа договор за добив на злато с компанията „М-Инвест“ на Пригожин, а малко след това са изпратени агенти и съветници на „Вагнер“, за да „обучават силите за сигурност“ и да осигуряват минните операции.
Висшият командир на „Вагнер“ Александър Кузнецов, осъден за отвличане и получил четири пъти руския Орден за храброст, лично контролира операциите в критични места за добив, преработка и транзит на злато в Судан.
Златото, извлечено от Судан, служи за цел, която далеч надхвърля обикновената печалба – то отдавна е станало неразделна част от руската военна икономика, която заобикаля санкциите. След налагането на западни санкции след анексирането на Крим през 2014 г., доставките на злато се превърнаха в ефективно средство за прехвърляне на богатство извън международния финансов надзор.
Разследвания разкриха, че само през 2022 г. суданските власти са засекли най-малко 16 полета на руски военни самолети между Судан и Латакия в Сирия – където Русия поддържаше голяма военновъздушна база до падането на режима на Башар Асад – много от които натоварени със злато.
Скъпоценният метал може да се пренася физически по целия свят извън цифровите финансови мрежи, произходът му е изключително труден за проследяване и позволява на Москва да генерира печалби чрез незаконни продажби, да финансира военни операции в Украйна и другаде, и да компенсира санкционираните руски олигарси, поддържащи Владимир Путин.
Дори след смъртта на Пригожин през 2023 г. руските операции по добив продължават, като Москва сключи споразумения за военноморска база в Порт Судан в замяна на военна помощ. Москва обаче поддържа отношения и с RSF, тъй като милициите контролират немалка част от мините и Пригожин работеше директно с тях.
Судан се превърна и в прокси бойно поле, където украинските специални части атакуват руски сили, добавяйки още едно глобално ниво към конфликта.
Макар да осъждат насилието с внимателно формулирани изявления, европейските държави – съзнателно или не – допринасят за кръвопролитието в Судан чрез комбинация от небрежен контрол върху износа и затваряне на очите пред отклоняването на оръжия. Въпреки ембаргото на ЕС върху Судан, в сила от 1994 г., оръжия, произведени в Европа, постоянно се появяват на суданските бойни полета.
Българските боеприпаси представляват може би най-документирания случай на този смъртоносен експортен канал. През ноември 2024 г. проправителствени судански милиции пресякоха конвой с провизии на RSF в Северен Дарфур и плениха 81-милиметрови минометни снаряди със серийни номера, идентични с тези, които България е декларирала като изнесени за ОАЕ през 2019 г.
Експертна група на ООН разследва как боеприпаси, предназначени за военните сили на ОАЕ, са се озовали в ръцете на RSF, но не получи задоволително обяснение.
Министерството на външните работи на България категорично отрече да е издало лиценз за износ за Судан, като настоя, че сертификатите за крайни потребители потвърждават доставката до ОАЕ.
Моделът се простира отвъд България. Пушки, произведени в Турция, дронове, доставяни на армията и оръжия от Русия, Китай и други страни, се вливат в Судан чрез споразумения с трети страни, които експлоатират пропуските в контрола на износа.
За производителите на оръжие Судан представлява печеливш пазар, достъпен чрез удобната фикция за легитимни крайни потребители в страните от Персийския залив.
Бизнес моделът е прост: продавай на ОАЕ или други посредници, събирай плащанията и поддържай правдоподобно отричане, докато същите тези оръжия се появят в кадри от масови убийства, документирани от сателитни изображения.
Германският външен министър Йохан Вадефул описа Судан на конференция в Бахрейн като „абсолютно апокалиптична ситуация, най-голямата хуманитарна криза в света“.
Въпреки това, признанието не се превърна в действия за спиране на потока от оръжия или налагане на санкции на чуждестранните сили, които позволяват кланетата. ООН издават изявления, в които изразяват загриженост, Европейският съюз изразява дълбока тревога, а отделни държави осъждат жестокостите – но никоя от тях не налага достатъчно тежки последствия, за външните фактори, които печелят от унищожаването на Судан.
Клането в Ел-Фашер е особено показателен пример за международната парализа. Очевидци, оцелели от нападението на RSF през октомври, описват систематични екзекуции. Изследователите от Йейл отбелязват, че към 31 октомври промяната в активността, видима от космоса, може да означава, че в цели квартали са останали живи само няколко души.
Над 400 души бяха убити преди дни в спонсорирана от Саудитска Арабия болница, след като бойци на RSF обикалят от стая в стая и на място екзекутират пациенти и техни придружители.
Както отбеляза един колега наскоро, липсата на отговорност за други геноцидни действия, е отворила широко вратата за други сили да извършват подобни актове на изтребление безнаказано.
Когато най-мощните правителства в света позволяват масови зверства без последствия, те дават сигнал на извършителите навсякъде, че международното право е не задължение, а въпрос на избор. Сред малкото реакции на журналисти и активисти бяха тези от Сирия – вероятно защото страната в продължение на 15 години преживяваше подобни кръвопролития и знае какво струва пренебрежението.
Ставащото в Судан е показателно. Избиването на населението се случва във висока резолюция, кръвта е видима от космоса, документирана в сателитни изображения, които някой ден ще послужат като доказателство в съдебни процеси, които може би никога няма да се състоят. Оръжията продължават да се доставят, златото продължава да се движи, а международната общност продължава да наблюдава.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
