Представата за задълбочаване на политическата нестабилност не е резултат от изострящата се конфронтация между политическите партии или някаква дълбока промяна в обществената подкрепа. Току-що отминалият пореден вот на недоверие, показа че парламентарното мнозинство е достатъчо единно и няма основания да се смята, че правителството трябва да прекрати мандата си. Истинските причини за политическото противопоставяне са извън самата политика – те са резултат от дълбок корпоративен сблъсък.
Крупният капитал в България винаги се е стремял към близост с властта, а не към повишаване на качеството на продукцията и услугите си или към доверието на потребителите. Неговият генезис е неразривно свързан с политическа протекция и именно затова, всяка промяна в баланса на силите има както своите икономически, така и политически измерения. Почетният пердседател на ДПС откровено сподели в онова интервю, което остана свъзрано с „обръчите от фирми”, нещо много по-скандално – че нито един бизнес не може да се развие, без неговата благосклонна усмивка. Това интервю бе избирателно цитирано и коментирано, просто защото всички бяха съгласни с подобно разбиране за връзката между власт и бизнес.
Онова, което се вижда на повърхността през последните месеци, е нарушаване на деликатното равновесие в отношенията между бизнеса и властта. Това равновесие винаги е временно и подлежи на непрекъснато предоговаряне, но този път изглежда че проблемът е по-сериозен. Най-често, повод за поредното пренареждане е алчността. Достатъчно влиятелни субекти или групи се опитват да придобият по-голямо влияние, разчитайки на политическите си протекции. Това не е конкуренция. Тук става въпрос за влияние и за търговията с него. Като че ли се забелязва усилие да бъде сменено поколението на „прехода” сред крупния бизнес в България. Новите групи имат по-големи амбиции, а и натрупаното предимство в хода на масовата и касова приватизация, като че ли изглежда изчерпано.
От една страна, това поколение натрупа твърде много негативи в публичното пространство, бе осветено и изгуби голяма част от политическата си подкрепа. От друга – дори самата перспектива за въвеждане на единната валута и за влизането в режим на стриктен европейски банков надзор, променя условията, в които преди беше възможно съществуването на станалите неочаквано популярни през последните дни фамилии – Баневи, Трайкови, Арабаджиеви, както и други, по-малко популярни но не по-малко влиятелни лица и групи, имащи сходен произход и бизнес-кариера.
ДПС винаги е било чувствително към баланса на интереси в отношенията между властта и бизнеса. Цялостното развитие на Движението бе водено от една по-скоро корпоративна, отколкото собствено политическа логика. Това е причината днес ДПС да заявява готовност да започне систематични действия за предизвикване на предсрочни избори. Изглежда, че фирмите които останаха лоялни към Движението, дори когато то не участва пряко във властта, започнаха да търпят загуби. Дори и зад добре подбраните фрази за европейските ценности и толерантността, все по-ясно прозира тревогата от това, че собствените им бизнес-партньори са подложени на натиск. Без съмнение, строителният бранш е един от най-крупните сектори на икономическо развитие, но имено затова – и най-често определян като клиент или възложител на политика. Изглежда, че пространството на най-ярко противопоставяне е именно тук, поне ако се съди по старателно насочените медийни кампании към качеството на ремонтните дейности и условията, при които строителните компании успяват да спечелят обществени поръчки.
Извън дискретните отношения и зависимости, участниците в това противопоставяне са задължени да предприемат и публични действия. Много важно е дали фирмата „Джи Пи Груп”, например, ще предприеме официални правни действия по повод на заявеното намерение да бъде отстранена от обществени поръчки. В условията на започнало разследване за пране на пари, всяко публично действие на компанията ще определи достоверността на твърдения, които датират от години, за преки или косвени връзки и зависимости. Същото се отнася и за други строителни компании, които в различни периоди от време имаха лидерски позиции по брой и обем на спечелени обществени поръчки, след което губеха височината на собствената си реализация, а за част от тях вече никой не иска и да си спомня.
Как точно ДПС си представя постигането на национално съгласие около програма за ускорено развиите на България като условие за предизвикването на следващи, предсрочни избори, засега остава неясно. Няма съмнение, че аргументите на Движението срещу управляващото мнозинство са концентрирани срещу партиите от Обединени патриоти, но изглежда че причините за това не са само идеологически. Движението успя отчасти да компенсира електоралните щети, които му нанесе ДОСТ и изглежда решено да капитализира на нови нива подкрепата си.
През следващите месеци, корпоративното противопоставяне ще продължи, но няма да успее да доведе до предизвикване на политическа криза. Пейзажът се пренарежда сравнително бързо, но никой не е готов да напусне общите рамки, залагайки всичко на неясната перспектива за нова политическа дестабилизация. За съжаление, няма и перспектива в скоро време, отношенията между бизнеса и властта да бъдат структурирани по нов начин. Постигането на подобен баланс ще изисква много повече време и усилия, както и много по-компетентно и целенасочено гражданско участие.
