През последния месец на българското европредседателство трябва да стане ясно ще направи ли държавата (и може ли да направи с успех) последната голяма крачка към еврозоната. Да кандидатства и да бъде присъединена към Европейския валутен механизъм ЕRМ-2 – финалното тренинг предверие, отварянето на което значи и пълноценно признание за икономическа и институционална готовност за приемане на единната валута, и санкция за ползване на всички предимства на членството. Намерението на кабинета на Бойко Борисов да поиска това включване бе обявено в началото на годината, когато София стана председател на Съвета на ЕС.
Към днешна дата управляващите у нас по-скоро се въздържат да кажат окончателното си решение за ЕRМ-2, след като междувременно Европейската централна банка, чиято е решаващата дума в случая, както и ЕК, тази седмица се произнесоха в смисъл „оставаме резервирани“ за готовността на България за еврото, има недописани домашни. С което тласнаха към сериозен размисъл и властимащи, и анализатори.
България бе посъветвана индиректно да отложи подаването на молбата си за допуск, гласят част от първите коментари. Те изтълкуваха именно така спускането на ново предусловие: преди да кандидатстваме за предверието на на еврозоната да приемем влизане в Банковия съюз. Той представлява единен надзорен евромеханизъм за банков контрол от страна на ЕЦБ на най-големите банки в съответните страни в ЕС, своеобразен външен „надзор на надзора“.
Тъй като България, поне засега, казва, че не е съгласна с подобно условие и същевременно е знайно, че формалното включване в БС изисква доста време законодателна и техническа подготовка, наблюдатели тълкуват ставащото като дипломатичен, неофициален отказ за чакалнята. Самият Европейски съюз е недокрай наясно със себе си как да се променя оттук насетне и затова е свръхпредпазлив при всяка ново решение, особено свързано с еврозоната. Но комплицираната ситуацията изисква и откровен български самоанализ, и много точна преценка за най-печелившия оттук насетне национален ход.
С едновременни доклади преди дни ЕК и на ЕЦБ дадоха доста суровина за преценката, направиха подробен разрез на готовността на всички страните-членки извън еврозоната (България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция) за присъединяване към единния европейски икономически и паричен съюз.
Специално за България докладите потвърдиха, че тя покрива по числа икономическите показатели за влизане в еврозоната, но остават проблемите слаби институции, недостатъчно ефективни управление, съдебна система и законодателство, недокрай конвергентно с европейското, вкл. непълноценно гарантиране на независимостта на централната банка – БНБ, и несправяне с корупцията.
Страната е добре интегрирана в еврозоната по показателите износ и внос и по линия на инвестиционната свързаност с общността. Левът е стабилен в условията на валутния борд, инфлацията е ниска, държавният дълг е с относително малък дял от БВП и се управлява добре. Добри са и фискалната дисциплина и балансът в бюджета. Позитив за България са ценовата стабилност, състоянието на публичните финанси и сближаването на дългосрочните лихвени проценти, отчетоха докладите.
Единственото формално условие, което разделя България от членството в еврозоната, е покриване на критерия за обменния курс, последно изрично изискване по Договора от Маастрихт, по което няма как да се докажем, ако не сме в актуално коментирания механизъм ERM-2. Именно тук ни препъва сложената нова пречка по трасето – влизане в Банковия съюз като предусловие за достъп до предверието на еврозоната. Необходимостта от мярката разясни последно заместник-председателят на ЕК, чийто ресор са еврото и социалният диалог, Валдис Домбровскис. Той каза :
„Причината за такова обвързване е наученото от последната криза. Категорична е необходимостта от осигуряване на устойчивост както на обществените разходи, така и на финансовия сектор, което изисква банковият сектор в държавите, които очакват да въведат общата валута, да бъде държан под строг надзор“.
Свързано със състоянието на банковия сектор, евроинституциите имат резерви към България, както вече стана дума, най-вече поради липсата на сигурни гаранции за независимостта на Централната банка. Критикувани сме, че Законът за БНБ има недостатъци при регламентирането на начините на избор и на освобождаване на управителя на банката. Както и защото позволява неприлагане на забраната на Европейската централна банка за парично финансиране и олихвяване на правителствените депозити от националните централни банки.
„В сегашния си вид законодателството дава възможност правителството да упражнява предварително влияние върху паричните политики на БНБ. От деня на официалното приемане на еврото в България или след като споразумението за валутния борд бъде прекратено, това може да представлява несъвместимост в областта на независимостта“, обръща внимание докладът на ЕК.
Като превенция на рисковете от тези законодателни несъвършенства, Еврокомисията очаква управляващите в България да изпълнят в рамката на 2018 г. поетия, но все отлаган, ангажимент нормативният акт за БНБ да бъде поправен според европравилата.
Друг проблем, сочен като разколебаващ доверието в българската финансова система, е високото ниво на необслужване на кредитите за нефинансови предприятия. Продължават да стоят и отдавна критикуваните юридически и съдебни пречки за преструктуриране на проблемните кредити.
В цитираните данни – база за анализите ( 2017 г. не е включена) се обръща внимание на сериозната тежест на проблема: консолидираният дълг на частния сектор в числа е бил над 110% от БВП през 2015 г. и почти 105% от БВП през 2016 г.
Именно натрупаните големи дългове в частния нефинансов сектор се сочат от ЕЦБ и ЕК като най-проблемното място по пътя на напредъка към еврозоната. (Впрочем, не само на България, но и на всички държави от ЕС, стоящи извън нея).
„Благоразумната фискална политика и по-нататъчните структурни бюджетни реформи остават от ключово значение, за да се запази в бъдеще стабилността на публичните финанси“, подчертават изрично двете институции.
В докладите като причина за задържането на приема на България в еврозоната се посочват и продължаващите негативни фактори в страната за развитие на истински добра общностна бизнес среда. Изброени са: несправяне на държавата с корупцията, упражняването на публичната власт за лична изгода и в полза на елити и частни интереси, неефективна съдебната система.
Свръхрегулациите, както и усложнената и тромава администрация са конкретизирани изрично като опасност за гарантиране на спазването на договорите и правото на собственост. Прекомерни остават административните тежест върху корпорациите, а обществените услуги – с ниско качество.
Държавното управление е с обща оценка „недостатъчно ефективно“ и като власт – инициатор на закони и законодателни промени, и като изпълнител на реформи във възлови обществени сектори, специално здравеопазването и образованието. Всичко това, според външната европейска оценка, намалява резултатността на вътрешните политики, респективно на възможностите за привличане на външни инвестиции в подкрепа на националния икономически растеж и споделения просперитет.
Категорично е посланието на евроинституциите към България, че властта има за правене и довършване на още ред реформи, че не може да има отпускане и отклоняване от общностните цели – оптимално сближаване на страните от ЕС, задълбочаване на конвергенцията – намаляването на разликите в доходите на гражданите в общността. Условията това да става са икономическа стабилност, стабилността на обществените разходи и на финансовия сектор.
Има защо да се чака с повишено внимание какъв точно ще отговорът на управляващите на последното конкретното пряко предизвикателство на Брюксел и Франкфурт да бъде приет надзорът на Банковия съюз с подаването на молбата на България за прием в чакалнята.
Съгласие с комплексното предложение би потвърдило решителността за влизане в еврозоната и ще е доказателство, че в отношенията власт – банки няма скрито покрито и са налице и потенциал, и желание за довършване на всички очаквани реформи, казват експерти, познащи възпитателните практики и нрава на евроаторитетите.
Евентуален отказ сега, заден ход на кабинета от предварително заявеното през януари намерение да се иска влизане в предверието на еврозоната, също е възможен. И не би бил израз само на страхове от повече контрол и прозрачност, нито просто вироглавство. Има основание България да е недоволна, че в движение й се спускат нови, нелеки, свързани и с отказ от суверенитет (на банковия ни надзор) условия. При това неформални по действащия евродоговор, препъващи пътя към еврозоната. Както има и защо властта да поиска да си спечели още известно време за окончателно приключване със списъка на реформите. За да не остане каквато и да било обективна причина за отказ от страна на евроинституциите за влизането в еврозоната, когато и процедурно реално тръгнем натам.
Прекомерен изглежда рискът да подадем сега молба за ЕRМ и да получим официален отказ, което ще хвърли тежка сянка на имиджа на страната, управлявана от кабинета „Борисов 3“, при това тъкмо на финала на първото българско европредседателство.
