Маргарита Доровска е родена в Плевен през 1983 г. Завършва Културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2009 г. и Кралския колеж на изкуствата в Лондон през 2011 г. със специалност Куриране на съвременно изкуство.
Като независим куратор тя е реализирала индивидуални и групови изложби и проекти в България и чужбина.
Създава и промотира селекция на видео изкуство от Централна и Източна Европа, посветено на прехода.
Като съпредседател на Фамилия НПО „Изкуство и култура“ Маргарита Доровска стартира различни инициативи, като Пространство за изкуство и др.
На 27 октомври в Дома на хумора и сатирата в Габрово бяха открити две уникални по рода си изложби, разказващи за живота и творчеството на великия български артист Христо Явашев – Кристо и съпругата му Жан-Клод. Обяснете ни по-подробно какво представляват те и какво Ви провокира да ги направите?
„Кристо и Жан-Клод. Проекти” е изложба от подписани постери и видео материали, която започва с ранните опаковани обекти, проследява трансформацията в идеите и начина на работа на авторите и представя хронологично шестнадесет от мащабните проекти, реализирани в градска среда или в природата и завършва с предстоящият проект „Мастабата”, планиран за пустинята край Абу Даби.
Направен от 410 000 варела, образуващи мозайка от ярки, блестящи цветове, той ще бъде най-голямата скулптура на света и единственият траен проект на Кристо и Жан-Клод. Посетителят може да прочете за историята и техническите параметри на всеки проект, представяме хронология на реализацията им и карта на света, върху, която са отбелязани местата. Така публиката има възможност да добие представа за красотата, но и за мащаба на проектите.
„Роден в Габрово”е документален разказ за времето от раждането на Христо Явашев през 1935 до 1950, когато той със семейството си напуска Габрово. В тази „капсула на времето” ще открием спомените на художника за детството му и спомените на приятели му, превратните исторически събития, които без съмнение повлияват на номадския характер на изкуството му, както и някои от материалите, с които артистът по-късно работи.
Евгения Атанасова-Тенева ни консултира в етапа на проучване и събиране на експонатите и написа текстовете за документалната изложба. Тя е изключително внимателна и задълбочена изследователка на творчеството и биографията на Кристо. През годините е правила интервюта с него, с членовете на семейство Явашеви, със съученици и състуденти, с хора, с които Кристо и Жан-Клод са работили.
Тя има и изследователския опит „на терен” от проекта „Плаващите кейове”, в който участва като доброволка. Благодарение на нейните текстове документалната изложба може да се похвали с адекватен музеен разказ – многопластов, честен и коректен.
Интересът към творчеството на Кристо и Жан-Клод и усилията за тяхното представяне в Габрово имат дълга история. Неин двигател през годините са художникът Симеон Абанос и издателят на местния вестник „100 вести” Иван Господинов. Общината, в лицето на кмета, направи важни стъпки в последните години, след един тъмен период в отношенията със семейство Явашеви, за да стане тази изложба възможна. Общинският съвет подкрепи реализацията й с пълно мнозинство.
Колегите в Музея работиха отговорно, професионално, отдадено. Много са и габровците, които допринесоха за този проект. Изложбите в Габрово са обществен проект, който обедини разнородни сили в една кауза. Това е добър пример за съвместна работа за споделена кауза. Изкуството на Кристо и Жан-Клод и начинът им на работа вдъхновява и задължава, така че е нормално да имаме две добри и професионални изложби.
Знаем, че изложбите са съпроводени и с прожекции на документално кино и детски занимания. Има ли интерес към всички тези инициативи? Идват ли младите хора да се запознаят със световноизвестния Кристо?
Филмите ще се показват по време на цялата изложба. Интересът към първите прожекции беше обясним. Радвам се, че сега, когато вече повтаряме програмата залата все още се пълни. Същото е и с екскурзоводните турове. Това значи, че сме постигнали целта си – изложбата не е за шепа специалисти и Кристо-фенове, тя достига до разнородна публика, така както и проектите им в реалните ситуации, в които се случват.
Възрастните хора си спомнят отминали времена когато гледат „Роден в Габрово”, по-младите се докосват до един много жив, сложен и богат на документи разказ. Всички разглеждат внимателно изложбата с проектите, коментират помежду си. Това е ролята на музея – да е място на познание, да вдъхновява и да е живо обществено средище. Музеят не е място на сляпа възхвала, на пропаганда, на черно-бели разкази, а свободно интелектуално пространство, в което посетителят може да се докосне до сложни теми и да изпита радост от общуването с изкуството.
Какво се знае за Кристо – за неговия живот в Габрово, за семейството му?
Семейството на Кристо не е от Габрово, родителите му се запонзват тук, защото бащата, Владимир Явашев, високо квалифициран инженер химик, е привлечен да работи за една от големите текстилни фабрики „Принц Кирил”.
Майката, Цвета Явашева има приятелства с редица художници и актьори в София, които гостуват в Габрово, особено по време на Втората световна война, когато столицата е бомбардирана. Градът е индустриалното сърце на България, място на иновации, активни търговски връзки с Европа и огромно по размер производство. Габрово кипи от енергия, успява да привлича впечатляващи личности, като родителите на Кристо и създава среда, в която се развива следващото поколение интелектуалци и професионалисти.
И трите деца на Явашеви, подкрепяни в развитието си от майката, Цвета, са хора с принос към обществото – Кристо, обичаният актьор от киното и театъра – Анани Явашев и инженер Стефан Явашев, създателят на течния препрата за съдове „Веро”.
Творческата атмосфера в семейството и приятелския кръг на Явашеви събира във вдъхновяваща амалгама игрите на децата и ранните занимания с изкуство. Това е история, която всеки родител и педагог би оценил по достойнство, в нея изкуството е игра, а игрите са изпълнени с много въображение.
Изкуството съвсем естествено е част от живота. Не случайно казваме, че първите седем години са изключително важни, цял живот човек утвърждава или се бори, въобще – преработва случилото се в детството и израстването му. Домашният театър, издаваното от Христо самиздат списание „Български театър”, художественият кръжок на учителя Попов, усещането за природата и пейзажа, които заемат централно място в проектите на Кристо и Жан-Клод – всичко това е част от детството на Христо в Габрово. Фонът на личната история е индустриалният възход на града, войната, а после и установяването на комунистическата власт, което променя живота из основи.
Можем ли да определим тази изложба като своеобразно завръщане на Кристо в родния му град?
Кристо и Жан-Клод са важни заради изкуството, което правят. Сега част от проектите им са представени в Габрово и да, това е едно хубаво завръщане. Артистите не са рок звезди, те присъстват с произведенията си.
А тези две изложби са доказателство за това, как изкуството променя и развива средата. Посетителите излизат от залата вдъхновени, гледат с друг мащаб. Ние нямаме за цел да накараме публиката да харесва изкуството на Кристо и Жан-Клод, искаме хората да могат да се докоснат до него. Дори и да не са любители на това изкуство посетителите осъзнават нескончаемата енергия на двамата да преследват и реализират идеите си, впечатлени са от това, че авторите правят на пръв поглед невъзможни неща да се случат.
Дори това да вникнеш в сложността на инженерните решения и огромните ресурси, които се изискват е вълнуващо умозрително упражнение.
Докога продължава изложбата в Габрово и ще бъде ли представена на други места?
Изложбата ще остане до края на юни 2018. Може част от нея да пътува, умуваме, имаме доста запитвания. Би било хубаво да се покаже на други места, наистина. Но вижте, истината е, че както има произведения на изкуството, които са специфично създадени за дадено място, така и тази комбинация от две изложби беше създадена специално за Габрово и това е най-доброто място да бъде видяна.
Хубаво е, когато се докоснеш до разказа за средата, в която расте Христо Явашев да можеш да усетиш следите от нея в плетеницата от улици на истинския жив град. В Габрово можеш да отидеш и в Интерактивния музей на индустрията, в Историческия музей или в Музея на образованието и да научиш повече за това време и различни негови аспекти. Не всичко може да бъде пренесено другаде без остатък, в случая непреносимото е духът на града. Историците на културата наричат това genius loci („гения на мястото”). Дори мисловната парабола от града на детството до Опакованият Пон Ньоф в Париж, Опакованият Райхстаг в Берлин или Портите в Ню Йорк би била различна на друго място.
Вие сте директор на Дома на хумора и сатирата от около година. Завършили сте кураторство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Какво Ви накара да напуснете Великобритания и да се върнете в България?
Днес бих казала – онова, което доведе до Брекзит, защото това е най-лесният начин да го назова. Лондон е чудесно място, но предполага определен начин на живот, за да направиш кариера в арта. Когато в професионалния ти кръг при затворена врата и на четири очи чуваш от устата на жена, че в съвременното изкуство няма много място за жени и съвсем никакво ако си избрала да имаш дете, това е повод да се замислиш дали искаш да си част от този кръг.
И вижте, това не е просто преобладаваща нагласа и форма на натиск, която се е оказала в категоричен разрив с разбиранията ми за изкуството и живота. Това е неумолимата реалност на икономиката на арт света в Лондон. Дадох си сметка, че съм попаднала на място, което е стигнало до развитие, от което аз не мога и не искам да съм част, а в същото време в България мога да съм част от процес, в който мога да имам имам смислено за мен участие.
Плюс това в България съществува желязната институция „баба и дядо”, която освен сигурна опора, е източник на споделени фамилни вълнения и постоянен повод за симпатични междупоколенчески разногласия.
Защо избрахте точно Габрово?
Избрахме се взаимно. Исках да правя това, в което вярвам, а тук има чудесна и подкрепяща среда. Явих се на конкурс. Комисията е решила да се спре на млад човек, който не е от града и е трупал опит на различни места, което въобще не е конвертируема комбинация в България.
Направили са решителен избор и аз дълбоко оценявам този факт. Градовете отдавна не са крепости и един град е толкова добър колкото е средата, която предлага, хората, които успява да създаде, както и тези, които може да привлече и задържи. Преди седмици Габрово стана член на семейството на творческите градове на ЮНЕСКО и тази униклана комбинация на хумора и сатирата, на богатото индустриално минало, на занаятите, до които можете да се докоснете в Етъра, очарователната градска архитектурата от първата половина на двайсти век по улиците на града или покритите с мъх каменни покриви в Боженци, спиращите дъха природни пейзажи в околността на Габрово – всичко това тепърва ще бъде оценявано в областта на качествения културен туризъм.
Отвъд професионалните условия, Габрово е чудесно място за живот, с чист въздух, добре поддържана инфраструктура, много добра образователна среда. Между севера и юга, в самия център на страната.
Според Вас, има ли интерес към културата в България? Какви са проблемите пред музеите, пред творците днес?
Разбира се, ние сме културни същества, културата не е просто интерес, а базисна потребност. Въпросът е каква култура се култивира, до какво имаме достъп и какво сме научени да търсим. Именно това търсене отвежда Кристо отвъд Желязната завеса когато тук се настаняват сталинизма и социалистическият реализъм и това за него е въпрос на оцеляване, на жизнено важна среда, за която той е готов да рискува живота си. Някои творци буквално заплащат с живота си в България, други страдат наистина жестоко. В крайна сметка онези, които оцеляват са принудени да се приспособят към друг вид култура.
Правото на култура е вписано във Всеобщата декларация за човешките права от 1948 година. И музеите са едно от най-отговорните места, които пазят и осигуряват на обществото досег с историята и културата. Трябва да отстояваме тази им функция с достойнство, а не със слугинския манталитет на вечно последните на бюджетната опашка. Посетителите ни пътуват, те са взискателни и с право. А музеите ни са доста затворени, не сме в състояние да обменяме кадри, изложби, произведения и дори опит с музеите навън. Липсват така наречените музейни стандарти, които са маркер за ниво, установен начин на работа, условия, с които не се правят компромиси.
Когато музеите и галериите работят на ниво те създадават една много значителна част от екосистемата за развитие и утвърждаване на художниците. Другата част е наличието на международна среда за изява и силен пазар на изкуство. Ако изкуството, което художниците правят не е обществено значимо, ако никой не се интересува от него, ако за него не се пише и говори, ако никой не е готов да плати за него, то създаването му е потребност само и единствено на неговия автор. Героичното страдание на неоткритият художник е отдавна изчерпана поза.
Какви цели си поставяте като директор на един от най-интересните музеи в България?
Да утвърждаваме ролята на хумора в културата. Вижте, има култури, в които хуморът и шегата нямат място, те са изключително сериозни, възхвални. Това е много характерно за патоса на фашисткото изкуство и социалистическия реализъм, например.
Отвъд тази тежка отговорност към човечеството, задачата ни е да сме един жив, доста шумен и истински забавен музей с разнообразни изложби, събития и чудесни смешни сувенири, с които посетителите ни да си тръгват за спомен. Славата на габровските шеги отдавна работи за нас (вместо ние за нея). Единствената ни задача по габровската тема сега е да събираме редовно реколтата от нови шеги, както и да разказваме добре познатите шеги, но така, че да ги разбират днешните хлапета.
* Всички снимки в материала са взети от фейсбук страницата на изложбата „Кристо и Жан-Клод. Проекти” в Дома на хумора и сатирата в Габрово
