През първите две седмици на януари 2026 г. Иран преживява най-сериозните си антиправителствени протести от революцията през 1979 г. насам, след като демонстрации, започнали по икономически причини, прерастват в широка гражданска мобилизация срещу управляващата теократична система. Ситуацията е белязана от масово насилие, стотици, според правозащитни групи хиляди, загинали и хиляди задържани, нарушени комуникации и значително международно напрежение.
Масови протести и репресии
Протестите, които започнаха в края на декември 2025 г., се разпространиха в десетки градове. Според неправителствени наблюдатели, включително US-базирания Human Rights Activists News Agency, до момента на кризата са убити над 2 400 протестиращи, а над 18 000 души са задържани от силите за сигурност.
Иранските власти отричат акциите да са просто мирни демонстрации, описвайки ги като наситени с „терористични елементи“, и са реагирали с мащабен военно-полицейски натиск. В редица градове имаше данни за прекъсване на интернет и силен контрол върху комуникациите, което ограничава потвърждаването на независими сведения.
Отговорът на Иран и вътрешната реторика
Във вече многократно цитираното интервю пред американски медии иранският външен министър Абас Арагчи отрече да има планове за екзекуции на протестиращи и заяви, че „още няма план за обесване“ и че „обесването е извън въпроса“, опитвайки се да успокои международните опасения.
Той също така обвинява Запада и Израел за насилието, въпреки липсата на конкретни доказателства.
Изпълнението на смъртните присъди беше предлогът, който американският президент Доналд Тръмп заяви за евентуални американски атаки.
В същото време той заяви, че е получил „обещания“ от „много важни източници“ от иранска страна, че насилието над демонстрантите е спряло, а планираните екзекуции няма да се състоят.
Той уточни, че САЩ все още не са потвърдили независимо тези твърдения, но изрази известна предпазлива надежда, че кризата може да бъде деескалирана.
Тръмп също така заяви, че ще „наблюдава процеса“ преди да реши дали да предприеме военни действия, като добави, че въпреки изразената загриженост, военна интервенция не е решила веднага въпроса.
Изтегляне на персонал и препоръки за граждани
В отговор на растящите опасения за сигурността, няколко страни предприеха предпазни мерки. Още снощи беше осъществено преместване и изтегляне на персонал от стратегически бази в региона и бе съобщено от западни източници, включително съобщения, че части от американски военни са били инструктирани да напуснат базата Ал Удейд в Катар като предпазна мярка.
Китайски, европейски и други държавни ведомства издадоха предупреждения към своите граждани да избягват пътуване до Иран и, ако се намират там, да напуснат страната по възможност, поради несигурната среда и потенциалните рискове от нестабилност.
Британското правителство временно затвори посолството си в Техеран, докато държави като Испания, Италия, Полша и Индия също препоръчаха на своите граждани да напуснат Иран или да избягват контакт с публични места и протести.
Регионални и дипломатически реакции
Регионалните сили в Близкия изток, включително Саудитска Арабия, Турция, Катар и Оман, изразиха, според финансови анализи, подкрепа за деескалация. Някои от тях участват в опити за посредничество, които да намалят напрежението между САЩ и Иран.
Организации като Г-7 предупредиха, че ако репресията продължи, могат да бъдат наложени допълнителни рестриктивни мерки спрямо Иран.
Някои данни сочат, че протестите значително са отслабнали на повечето места въпреки продължаващите арести. Иранската комуникационна мрежа остава частично ограничена, а интернет често е прекъсван, което затруднява докладването на реалната обстановка от независими източници.
Икономическите пазари също реагираха на събитията: глобалните цени на петрола спаднаха след изявленията на Тръмп за спиране на убийствата, отразявайки намалени опасения за сериозни нарушения на доставките.
Към настоящия момент ситуацията в Иран остава нестабилна и деликатна. Вътрешно политическите напрежения продължават, но външните държави засега се опитват да балансират между дипломатическа намеса, мерки за защита на гражданите си и избягване на директна военна конфронтация.
Международната общност следи внимателно събитията, докато правозащитни организации продължават да документират сериозни нарушения на правата на човека.
