Начало Избор на редактора Крачката към авторитаризма е много малка, но за сметка на това –...

Крачката към авторитаризма е много малка, но за сметка на това – все по-близо

24
парламент, народно събрание
Снимка: БТА

Каквито и да бъдат резултатите при подредбата на партиите след предсрочните парламентарни избори, ясно е едно – нито една политическа формация няма да има пълно мнозинство, което да гарантира стабилно управление за следващите четири години.

Това, на което сме свидетели през последните месеци, е безпрецедентно разцепление в партии и то такива, в които доскоро се смяташе, че са монолитни и непробиваеми.

Разпадът в ДПС и БСП и търканията в коалицията на ПП-ДБ е по-вероятно да доведе до разпиляване на вота и падане на електоралната тежест на тези формации.

Има няколко различни сценария за преодоляването на политическата криза (или задълбочаването ѝ). Редица анализатори са на мнение, че активността на изборите, която е основният фактор за това как ще изглежда парламентът, би се вдигнала само при появата на нов политически субект. Такъв към момента обаче няма.

От двете фракции в ДПС само тази около Делян Пеевски изглежда склонна да подкрепя управление на ГЕРБ с Борисов начело. В следващия парламент обаче тази формация ще има още по-малка тежест.

В понеделник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за пореден път заяви, че „добро ДПС няма“, което показва нагласите му за оттласкване от Пеевски.

В същото време той остава критичен към „Продължаваме промяната“, но оставя отворена вратата към „Да, България!“. Такава управленска конфигурация също не гарантира успех при формиране на стабилно мнозинство без в него да участват и останалите формации в коалицията – ПП и ДСБ.

Борисов повтори, че няма „добро ДПС“ и призова „другите“ партии за легитимно управление

Това означава, че само общо явяване ще гарантира на тези партии от евроатлантическия политически спектър тежест. Което е и единственият залог страната да запази настоящата си геополитическа ориентация и свързаните с това теми – пълноправно членство в Шенген и приемане на еврото.

Това, естествено, няма да реши автоматично проблемите и дълбоките рани, нанасяни на институциите, най-вече в последните 10 години. За това ще бъдат необходими години.

Подкрепа от ИТН за правителство на ГЕРБ също няма да бъде достатъчна, още повече, че на последните избори формацията на Слави Трифонов се бореше в последните часове от вота да прескочи 4-процентовата бариера.

В същото време Слави Трифонов предизборно отправи нападки срещу лидера на ГЕРБ като го обвини в лъжи.

Слави Трифонов: Борисов се оплаква от Борисов, но иска да гласуват за Борисов

Управление на ГЕРБ с „Възраждане“ не е невъзможно.

Партията на Борисов подкрепи антиевропейския закон за училищното образование, въпреки че това коства европейския облик на Борисов. В този смисъл „ослушването“ на ГЕРБ преди президентските избори в САЩ през ноември може да приключи много бързо, ако в Белия дом влез Доналд Тръмп.

Крачката до промяна на конституционния модел на управление в президентска република, с все по-ясно разграничение от евроатлантизма и все по-близо до евразийската орбита на влияние, е много малка.

Изходът от тази ситуация е единствено в мотивиране, дори и на отвратените, да стигнат на 27 октомври до избирателните урни и да дадат гласа си. Това, разбира се, зависи в немалка степен от партиите.

От това дали ще успеят да го направят зависи и политическото им съществуване изобщо, защото едно авторитарно и недемократично управление ще ги заличи.