Европейската комисия активно подготвя нов механизъм за гарантиране на върховенството на закона в държавите членки, който ще замени досегашните инструменти за наблюдение и контрол. Този подход ще засегне пряко България, въпреки че изглежда, че тези мерки са насочени по-скоро към Унгария и Словакия.
Този нов подход, често наричан „кодекс за законността“, ще въведе по-строги процедури и санкции за страни, които не спазват основните принципи на правовата държава.
В момента фокусът на Комисията е насочен към държави като Унгария, управлявана от Виктор Орбан, и Словакия, където премиер е Роберт Фицо, където проблемите с демократичните стандарти и независимостта на съдебната система са най-сериозни.
Въпреки това, този нов механизъм вероятно ще бъде приложим и към други държави членки, включително България.
Откакто през 2024 г. Европейската комисия прекрати традиционното наблюдение върху България по механизма за върховенство на закона, тя въведе годишен доклад, който обхваща всички 27 държави членки.
Този доклад е част от новия превантивен и диалогичен подход на Комисията за укрепване на правовата държава в целия ЕС. Във въведението на последния доклад за 2025 г. ясно се посочва, че Комисията подготвя нови процедури, които ще заменят стария механизъм и които вероятно ще имат важно значение и за България, въпреки че към момента изглежда, че са насочени основно към Унгария и Словакия.
Шестият годишен доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, публикуван през юли 2025 г., потвърждава, че върховенството на закона е в основата на демокрацията, сигурността и икономиката на Европа.
Докладът консолидира успешния ангажимент на Комисията с държавите членки, основан на превантивен и диалогичен подход, който стимулира реформи и укрепва принципите на правовата държава. Той обхваща всички 27 държави членки и включва конкретни препоръки за всяка от тях, както и за страни кандидатки за членство в ЕС.
Новият механизъм, който Комисията подготвя, ще бъде част от годишния цикъл за върховенството на закона и ще включва по-ясни и обвързващи процедури за налагане на санкции при неспазване на препоръките.
Това означава, че ако дадена държава не предприеме необходимите реформи, ще може да бъде наказвана чрез ограничаване на достъпа до европейски фондове или други мерки. Важно е, че санкциите ще бъдат насочени към държавите, а не към крайните получатели на средства, като фермери, студенти или неправителствени организации.
Въпреки че към момента основният фокус е върху Унгария и Словакия, новият кодекс и годишните доклади на Комисията ще имат все по-голямо значение и за България, особено ако страната не успее да изпълни препоръките за реформи в съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите.
Този механизъм е част от по-широката стратегия на ЕС да гарантира, че всички държави членки спазват основните демократични и правни стандарти, като неспазването вече ще води до конкретни санкции.
От гледна точка на българската политическа сцена и обществено мнение, има известна доза ирония и предпазливост към новите мерки, тъй като местните власти често се възприемат като умели в заобикалянето на строгия контрол.
Въпреки това, с въвеждането на този кодекс и засиления годишен мониторинг, натискът за спазване на върховенството на закона ще се увеличава и за България.
В заключение, Европейската комисия наистина подготвя нов и по-строг механизъм за законност, който ще замени старите инструменти и ще въведе наказания при неспазване.
Този процес вече е започнал с въвеждането на годишни доклади за всички държави членки и ще продължи да се развива, като целта е да се гарантира, че върховенството на закона остава основен стълб на ЕС, важен както за демокрацията и сигурността, така и за икономическата стабилност и конкурентоспособност на целия съюз.
Тази политика е ключова част от работната програма на Комисията за 2025 г. и от усилията на ЕС да подготви Съюза за бъдещето, като същевременно защитава своите ценности и права на гражданите си.
Този текст обобщава официалната информация от доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2025 г. и свързаните с него инициативи, като съчетава и обществените нагласи и политическия контекст в България.
