Милена Милотинова е новият генерален директор на БНТ. Това реши Съветът за електронни медии след гласуване днес. Милотинова печели надпреварата с три гласа „за“ – подкрепиха я Габриела Наплатанова, Къдринка Къдринова и председателят на СЕМ Симона Велева.
Против гласуваха Пролет Велкова и Галина Георгиева, които дадоха гласовете си съответно за Невена Андонова и за сегашния ръководител на БНТ Емил Кошлуков.
СЕМ вчера изслуша явилите се четирима кандидати – Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Невена Андонова и Милена Милотинова. Сашо Йовков, макар допуснат до третия етап на конкурса, не се яви, с което отпадна от процедурата.
Д-р Габриела Наплатанова – член на СЕМ: „Госпожа Милотинова може да бъде не просто успешен ръководител на БНТ. Ще я подкрепя.“
Галина Георгиева – член на СЕМ: „Вие, като председател, носите тази отговорност. Аз отговорност за форсираните ви действия отказвам да нося.“
Къдринка Къдринова – член на СЕМ: „Смятам, че Милена Милотинова би била един убедителен и компетентен генерален директор на БНТ.“
Пролет Велкова – член на СЕМ: „За мен концепцията на Невена Андонова съдържа в най-голяма степен дълбочина и смисъл. Ако ѝ дадем възможност да я приложи, това би подобрило облика на БНТ. Аз ще подкрепа нея.“
Д-р Симона Велева – председател на СЕМ: „Видях и чух вашите мотиви. За да се реализира – два гласа бяха заявени за друг достоен, качествен, подготвен кандидат – Милена Милотинова. Ще дам своя глас за Милена Милотинова.“
Коя е Милена Милотинова?
Милена Милотинова е телевизионен журналист в продължение на повече от 30 години. Завършила е Българска филология в СУ „Климент Охридски“ и „Английски език и литература”, специализирала е в Би Би Си и Ен Би Си.
Започва работа в БНТ още като студентка и през годините става едно от емблематичните имена на БНТ. Работи в БНТ между 1990 – 2001 г. отначало като репортер, а от 1992 г. – и като водещ на „По света и у нас“.
През 1998 г. прави документалния филм „Хроника на едно национално предателство“, разказващ за насилствената македонизация на Пиринския край между 1946 – 1948 г.
През 1999 г. прави документалния филм „Само защото бяха българи“, разказващ за политическия терор в Социалистическа република Македония срещу местните българи.
Освен за Македония, Милотинова създава редица документални филми и за българите от Западните покрайнини и на други теми още в началото на 90-те години. Филмът ѝ „Спасените“ за спасяването на българските евреи е представен при голям интерес и в Израел, и Люксембург.
През 2001 година е избрана за депутат от НДСВ. В парламента е председател на парламентарната комисия по медии и член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Казусът с Емил Кошлуков и как се стигна до блокажа на БНТ
През юли 2019 г. Съветът за електронни медии (СЕМ) избра Емил Кошлуков за генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Решението беше взето още при първото гласуване в Съвета за електронни медии (СЕМ), като необходимите за избора три гласа дойдоха от Бетина Жотева (от президентската квота, посочена от Росен Плевнелиев), Розита Еленова (от парламентарната квота, БДЦ на Христо Ковачки) и председателя на медийния регулатор София Владимирова (ГЕРБ).Назначението обаче се оказа само началото на дълъг и сложен процес, който се превърна в символ на проблемите с независимостта на обществената медия.
Към 2022 г. мандатът на Кошлуков изтече, но СЕМ не успя да избере нов директор. На няколко гласувания никой от кандидатите не получи изискваното мнозинство, а законът предвижда, че до избор на нов директор служебно остава действащият – в случая Кошлуков. Последвалите съдебни обжалвания и административни спорове блокираха новия конкурс, оставяйки телевизията без окончателно ръководство в продължение на години. Така Кошлуков реално изкара още един мандат, по време на който сериозно спадна доверието в обществената телевизия.
През 2025 г. напрежението се засили, когато СЕМ отказа да приеме отчет на Кошлуков за работата на телевизията през първата половина на годината. Случаят предизвика дискусии за ролята на СЕМ и за независимостта на БНТ от политически влияния.
Членовете на СЕМ критикуват Кошлуков за това, че телевизията не се занимава с мащабни журналистически разследвания, че има „синхронизация“ на съдържанието с частните телевизии и има слабости в отразяването на международни теми.
Само няколко дни преди отчета на Кошлуков, БНТ допусна сериозен гаф, като изряза интервюто на кмета на София Васил Терзиев от записа на сутрешния блок на Георги Любенов. Видеото беше единственият липсващ сегмент от предаването в сайта на телевизията. То се върна едва след общественото недоволство и критиките в цензура, като обяснението на медията беше с „техническа грешка“.
В началото на 2026 г. Върховният административен съд възстанови правомощията на СЕМ да проведе процедурата за избор на нов директор. На 18 февруари регулаторът допусна петима кандидати за изслушване, сред които е и Кошлуков, а конкурсът беше възобновен.
Казусът с Кошлуков ясно показва сложността на управлението на обществената телевизия в България. Той не е просто въпрос на личност, а отражение на по-широки проблеми – от политически влияния върху медиите до трудности при функционирането на регулаторните органи.
