На фона на усилията за постигане на мир в Украйна, Русия засилва риториката си срещу Европейския съюз, придавайки нова важност на ядрената ескалация.
Говорителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова изрази дълбока загриженост относно „милитаризацията“ в Германия и в Европа, като упрекна канцлера Фридрих Мерц за провеждане на политика на напрежение и анти-руски настроения.
Тя коментира, че Германия планира значително увеличение на военните си разходи до 3,5% от БВП до 2029 г., което надхвърля целите на НАТО и според Москва е тревожен знак за ескалация на конфликтите.
Интересното е, че Захарова не критикува американския президент Доналд Тръмп, който многократно е подчертавал, че европейските държави трябва да увеличат своите военни бюджети.
Захарова отбеляза, че подобна „милитаризация“ върви ръка за ръка с нарастваща анти-руска риторика, която става все по-агресивна и войнствена, предизвиквайки безпокойство сред германските граждани и усиливаща милитаристките нагласи в Европа.
Тя определи това като курс на ескалация и изрази, че Москва ще отговори „бързо и хард“ на всякакви военни действия, които заплашват руската сигурност.
В този контекст, Захарова критикува решението на Германия, Великобритания, Франция и САЩ да изпратят на Украйна тежки и далекобойни оръжия, включително крилати ракети „Taurus“, способни да достигнат до руска територия.
Тя заяви, че действия подобни на тези превръщат Германия в страна, която косвено участва в конфликта, и предупреди за възможен „решителен ответен удар“ срещу военни обекти на държавите, които предоставят оръжия на Киев.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров също акцентира, че в Берлин отдавна е взето тайно решение за оказване на подкрепа на удари срещу руска територия, което Москва възприема като опасна провокация.
Споразумението за военно-техническо сътрудничество между Русия и Германия, действащо от 1996 г., официално приключи през юли 2025 г. в отговор на настоящата политическа и военна обстановка.
Междувременно Москва обвинява западните държави, включително България, Полша, Финландия и Румъния, в нелегална контрабанда на оръжие за Украйна, което се разглежда като част от широка дезинформационна кампания от западните нации.
Преговорите за мир между Русия и Украйна се осъществяват в сложна обстановка.
Русия е готова да се включи в трети кръг преговори в Истанбул при условия, които да осигурят нейните интереси и безопасност. Киев обаче остава на твърда позиция, отказвайки да приеме ултиматуми и настоявайки за защита на своя суверенитет и „червени линии“, като неутралитет.
Москва оценява посредническите усилия на страни като Китай и Бразилия за дипломация и мирно разрешаване, настоятелно призовавайки за спазване на международното право и териториалната цялост на Украйна и региона.
Геополитическата обстановка показва нарастваща конфронтация между Русия и Запада, при което ЕС и САЩ ускоряват доставките на съвременни оръжия за Украйна, за да повишат нейната отбранителна и ограничена настъпателна способност.
Това включва системи за противоракетна отбрана, далекобойни ударни системи и тежка техника, което Кремъл преценява като стъпка към разширение на военната конфронтация.
