Най-новите фискални данни от министерството на финансите за август 2024 показват допълнително влошаване на фискалната ситуация и предизвикват сериозни въпроси за останалата част от годината и вероятността за намаляване на бюджетния дефицит под 3% от БВП. Има опасност бюджетният дефицит икономически показатели да служат като препятствие за бъдещото членство на България в Еврозоната.
Какви са основните причини за увеличаващия се бюджетен дефицит?
На първо място, това е бързият нараст на социалните разходи – особено пенсиите, след увеличението им през юли и увеличаването на заплатите в ключови сектори на държавата. Този ръст не е подкрепен от същият степен на нарастване на приходите, като данъчните приходи регистрират забавяне в увеличението си. Втората причина е намаленето на недържавните приходи, в частност от дивидентите на държавните предприятия за тази година, преди всичко поради липсата на разпределение на дивидентите от печалбата на „БЕХ“ ЕАД за 2023 г.
На второ място, извършва се ускорено изпълнение на капиталовата програма на правителството, което води до увеличаване на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма и налага сериозен натиск върху страната на разходите в бюджета. Неопределеността по отношение на получаването на средства чрез Националната програма за възстановяване и устойчивост от ЕК, които да покрият вече направените разходи по проекти, финансирани с национални средства, представлява допълнителен риск.
Прекомерният бюджетен дефицит създава проблеми от няколко страни. От гледна точка на фиските, това показва, че държавата облагодетелства икономиката си чрез увеличаване на паричното предложение. Този подход обаче е ефективен само в стабилизиране на икономиката по време на спад на бизнес цикъла. Министерството на финансите не проявява интерес към оценката на фискалната позиция спрямо икономическите цикли, което носи на петите предположението, че размерът на бюджетния дефицит е просто резултат от случайност, а не от предварително обмислена и изпълнена антициклична политика.
Друг важен аспект е, че дефицитът под 3% е един от критериите за присъединяване към Еврозоната и невъзможността да се изпълни може да лиши България от възможността за членство. В момента всички анализатори и политици са фокусирани основно върху инфлационните показатели, но бюджетният дефицит също може да се окаже значително препъна за държавата.
Както бе споменато в предишния бюлетин, нарастването на дефицитите с времето води до увеличаване на държавния дълг, управлението на което става все по-скъпо и увеличава риска. Не трябва да забравяме, че дефицит над 3% от БВП представлява нарушение на закона за публичните финанси и фискалните правила в него. За съжаление обаче, липсата на санкции по този закон прави неговото изпълнение маловероятно.
Политическата нестабилност, предстоящите избори с неясно бъдеще и въпросът дали ще има стабилно правителство или не, допълнително усложняват управлението на разходите и намаляването на дефицита. Без сериозно ангажиране с фискалното управление в близко бъдеще, е трудно да се контролира експанзията и свързаните с нея рискове.
*Текстът е част от петъчният бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
