Комисията по бюджет и финанси на НС ще разгледа днес на второ четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Подобни разпоредби относно бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК се съдържат в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.
Законопроектът включва текст, според който, когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.
Законопроектът беше приет на първо четене от парламента на 9 януари единодушно с 207 гласа „за“. В пленарната зала служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова обясни, че служебният кабинет е изработил Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г., тъй като внесените законопроекти за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2025 г. не са разгледани от Народното събрание.
С предложения законопроект се предлага правна рамка, която, от една страна, да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна, да гарантира правата и законните интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания. Едновременно с това предложеният законопроект осигурява прилагането на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения, до приемането на бюджетните закони за 2025 г., пише в мотивите на вносителя.
Между първо и второ четене са внесени осем предложения за промени в законопроекта, публикувани на интернет страницата на парламента.
Сред тях са на депутата Йордан Цонев („ДПС- Ново начало“), с които се предлага нулева ставка ДДС за хляба и брашното да стане постоянна мярка по Закона за ДДС, а не временна както досега, както и удължаване срока на преференциалната ДДС ставка за ресторантьорския бранш до 31 декември 2025 г.
С друго предложение Цонев предлага включване на нов параграф в законопроекта, с което се цели създаването на условия за осигуряване на необходимото финансиране и продължаване на националната мярка за компенсиране на небитовите крайни клиенти, поради високите цени на електрическата енергия. Подобно предложение правят и депутати от „ГЕРБ – СДС“, „БСП- Обединена левица“ и „Има такъв народ“.
Бюджетната комисия ще разгледа на заседанието днес също Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка (БНБ), внесен от Министерския съвет, както и Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“.
С предложения проект на промени в Закона за БНБ се цели постигане на пълно правно съответствие на Закона за БНБ с изискванията на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) и Устава за институционална и персонална независимост на Централната банка във връзка с реда за назначаване на служебно правителство, предвиден в чл. 99, ал. 5 от Конституцията на България, се отбелязва в мотивите към законопроекта. Посочва се още, че това е свързано с отразяване на препоръките, отчетени в докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК за 2024 г.
В законопроекта е записано, че в случай на назначаване на управителя или на подуправител на БНБ за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, изборът на нов управител, съответно подуправител, се произвежда не по-късно от един месец от прекратяване на правомощията му. В случай че управителят или подуправител е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, той подава оставка. Управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, е записано в законопроекта.
Сключването на финансовия договор между България и ЕИБ за финансиране на проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 – 2027 (СПЗ)“ е предвидено в текст от Закона за държавния бюджет на България за 2024 г., се отбелязва в мотивите към законопроекта за ратификация. Финансовият договор е подписан за ЕИБ на 9 декември 2024 г. в Люксембург и за България на 12 декември 2024 г. в София. Съгласно документа ЕИБ предоставя на България структурен програмен заем в размер 250 млн. евро. Това е рамков заем, средствата от които постъпват в централния бюджет и са предназначени за осигуряването на необходимите бюджетни средства за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по допустимите оперативни програми, се обяснява в мотивите. Това е третият структурен програмен заем, които ЕИБ предоставя с цел подкрепа на правителството на България при усвояването на средствата от фондовете на ЕС. В обхвата на заема за програмен период 2021 – 2027 г. се включват програмите „Транспортна свързаност“, „Околна среда“, „Развитие на регионите“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.
