Комисията за борба с корупцията (КПК) е установила конфликт на интереси, свързан с Райна Манджукова, която заема поста директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) към Министерството на външните работи, според информация, публикувана на сайта на комисията.
Според КПК, Манджукова, която притежава висша публична длъжност, е подписала граждански договор на 7 август 2023 г. в личен интерес на своя близка, с която е свързана, и нейната сестра – Л.Н., което е в нарушение на закона. Договорът е свързан с придружаване на деца от български общности в периода от 8 до 18 август 2023 г., с цел екскурзии, летен отдих и обучение. Заплатената сума за услугата е 253,24 лева.
В резултат на установеното нарушение, комисията е наложила глоба от 5000 лв. на Манджукова. Решението, обявено на 9 юни, не е окончателно и може да бъде обжалвано в административния съд в София. Оспорването трябва да бъде извършено в срок от 14 дни след уведомяване, а сумата може да бъде платена доброволно в рамките на 7 дни от получаване на решението.
„Комисията взима решения относно наличието или отсъствието на конфликт на интереси, основани на събрани доказателства съгласно Административнопроцесуалния кодекс. В случая, резултатите сочат наличие на личен интерес от свързано лице по време на служебните задължения на Райна Манджукова, без наличие на такъв в другите аспекти“, посочва решението на КПК.
Комисията не е открила конфликт на интереси по отношение на договори между Манджукова и другите ѝ брат и сестра – Д.Б. и Н.Л., нито с три компании, поради липса на служебни правомощия в периода от 15 юли 2022 г. до 19 март 2025 г.
„Все още не съм получила решението и не съм имала възможност да се запозная с него“, коментира Райна Манджукова при запитване от БТА.
В решението на комисията е включена и позицията на адвоката на Манджукова. Той подчертава, че практиката на Върховния административен съд показва, че основната цел при разкритията и анализа на закона е основата на облага, която е незаконна или получена неправомерно в следствие на публичната длъжност. Адвокатът добавя, че в този случай платеното по гражданския договор е резултат от реален труд и е символично, бегло поради което не би трябвало да се счита за нарушение на закона.
Адвокатът твърди, че вероятността за откритие на конфликт на интереси в случая практически не съществува и, следователно, полученото възнаграждение от законното и съвестно изпълнение на ангажиментите по договора не представлява личен интерес според Закона за противодействие на корупцията. Той подчертава необходимостта от събиране на допълнителни доказателства и възможността за назначаване на експертизи, ако е нужно.
Въпреки това, КПК не приема доводите и аргументите, предоставени от адвоката.
Разследването от страна на комисията е започнало след получаване на сигнал.
