„Комиксът представлява опит да се предаде история, която трудно се изразява с думи,“ каза Владимир Полеганов пред БТА. Той е преводач на романа „Маус“ от Арт Спигелман, първият графичен роман, който печели наградата „Пулицър“. Събитието е част от фестивала „Пловдив чете“.
„Маус“ разказва за Владек Спигелман, евреин, оцелял по време на нацисткия режим, и за сина му, комикс художник, който се опитва да комуникира с баща си и да осмисли неговото минало. Форматът е „история в картинки“ и издателите от „Нике“ твърдят, че той позволява на читателите да се освободят от тежестта на събитията, разкривайки неизразимото чрез простота.
„Комиксът като форма на изразяване отлично съчетава сериозността на темата, тъй като самият жанр има дълга традиция. Част от него са усилията на изкуството да разглежда трудни истини. Затова се използват образни и словесни средства, комбинирайки ги по уникален начин. Най-трудните за разказване събития, които дори „голямото изкуство“ се чуди дали могат да бъдат представени, се сблъскват с конкретни предизвикателства,“ коментира Полеганов.
Той уточни, че може да предвиди реакцията на мнозина – как е възможно с картинки да се разкаже нещо толкова значимо и дали простичките черно-бели илюстрации на Арт Спигелман могат да предадат неизразимото. „Този ужасяващ конфликт, който за щастие не се е повторил през XX век, остава неразбран за мнозина. Това е дълбока травма, за която трудно се намира подходящ език,“ каза Полеганов.
Според него, Арт Спигелман успява, тъй като предлага лична перспектива в двата комикса: „Той осъзнава, че принадлежи на поколенията на оцелелите от Холокоста, познава травмата, която носи, знае за ужасите, но не може да ги визуализира. Започва да търси начин да се свърже с това, да заеме пространство, което е твърде лично и невъзможно за споделяне, а именно ужаса, който е трудно да се опише,“ сподели Полеганов.
Тази търсене придава уникална емоционална дълбочина на историята, помагайки на читателя да се свърже емоционално с разказа. Според него, към края на втория том, историята става почти непоносима, поне за него, докато я превежда.
„Нещата, които описват думите, са тежки, а когато ги виждаш и на картинки, знаейки премеждията на тези хора, усещаш нещо различно. Влизането в този свят не те идентифицира с героя, а те прави спътник в неговото пътуване,” добави Полеганов.
Той подчерта, че отношението към обикновените хора и образа на бащата добавя още по-голяма стойност на литературата. „Значимата литература съдържа сложни персонажи, които не са напълно ясни. Това е заложено тук и е представено прекрасно,“ уточни той.
Според Полеганов, не можем да говорим за щастлив край, а по-скоро за несигурен опит на човек, който не знае как да се свърже с баща си, но е свързан с важна част от човешката история. „Как е възможно човешкото същество да се превърне в убиец? Тези въпроси съставят основата на комикса,“ заключи той.
От неговата гледна точка, творбата е ключова в графичния роман и променя жанра завинаги, всъщност поставя основите на термина „графичен роман“, бързо надминаваща всяка предишна дефиниция.
Полеганов сподели, че когато Арт Спигелман получил наградата „Пулицър“, не знаели как да класифицират произведението. Според него, успехът на Спигелман е в представянето на важни теми чрез този формат.
На последния ден от фестивала ще бъде показан документалният филм за Спигелман – „Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза“ (2024), в който участват режисьорите Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът разглежда живота и творческия път на карикатуриста, оцеляването на родителите му по време на Холокоста, силата на комикса като медия и личната му борба с травмата. Организаторите го описват като интимен портрет на художника, чиято работа разкрива най-мрачните страни на човешкия опит и показва как изкуството може да осмисли личната и колективната памет.
Владимир Полеганов е роден през 1979 г. Той е писател, сценарист и преводач от английски. През 2015 г. неговият разказ „Птиците“ е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за кратък разказ „Рашко Сугарев“. Автор е на сборника „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, който печели литературната награда „Хеликон“ през 2017 г.
