Служители на МВР в някои градове на страната излязоха в подкрепа на вътрешния Калин Стоянов.
Мотивите им бяха оповестени от синдикалисти – безпрецедентен политически натиск върху МВР, „агресивни“ политически изказвания за МВР и насаждане на мнение сред обществото, че полицията е неспособна да изпълнява регламентираните ѝ по закон дейности.
Тук можем да изключим като „случайни“, „спорадични“ и „инцидентни“, случаи, в които полицейски служители в последната година демонстрираха очевидно незчитане на законите на страната, като дори убиха човек по време на арест, други четирима за малко не умъртвиха 19-годишен младеж, след като един от тях го простреля, а служител изби зъбите на друг младеж, докато заработваше „на частно“ като охрана в черноморско заведение.
Да си спомним и за безпрецедентната употреба на сила и побой над протестиращи по време на недоволството срещу ръководството на Българския футболен съюз в София.
Но приемаме, че всичко това не са релевантни случаи и че при тях служители на МВР не са злоупотребили с правомощия.
Въпреки че днес униформени излязоха пред сградата на Народното събрание (което само по себе си е политически жест) и говореха най-общо за натиск над МВР, то техният министър – Калин Стоянов ясно обобщи недоволството им като изрази собствената си критика към една-единствена политическа сила и по този начин показа политическо пристрастие.
Стоянов говори конкретно за една политическа партия, която е загубила 300 хил. гласа на последните избори (очевидно става въпрос за ПП-ДБ), която твърди за купуването на 35 хил. гласа (отново теза на ПП-ДБ) и по този начин издигна свой „постер“ начело на всички дошли да го подкрепят полицаи.
Би било наивно да смятаме, че те, дошлите да протестират полицаи, се разграничават от тези твърдения.
И тук на помощ идва Законът за МВР, който, надяваме се, ако в МВР не четат, то поне прокуратурата би могла да свърши тази работа.
Та в този закон пише:
Чл. 3, ал. 1, т. 4 – дейността на МВР се извършва при спазването на няколко принципа и един от тях е определен като „политически неутралитет“.
Чл. 146 от същия закон говори за това, че служителите в МВР не могат да извършват политическа дейност и да изразяват политически възгледи, както и да извършват други действия, които нарушават политическия им неутралитет.
В чл. 148 пък се посочва, че дори и в извънработно време на служители се забранява да изразяват политическите си пристрастия.
Всичко това се „закрепя“ с подписване на декларация за политически неутралитет (чл. 160).
Дали присъствието на униформени пред Народното събрание, с надути сирени срещу политическия натиск (което само по себе си вече прави акта политически) са или не изразяване на политическо пристрастие, трябва да кажат компетентните органи.
Дори да подкрепят определен министър, който сам по себе си е политическо назначение, вследствие на политически действия по определяне на кандидатурата и назначаването му, униформените би трябвало да са наясно, че с такива действия нарушават политическия неутралитет на МВР.
Тук е моментът да припомним, че две политически партии категорично застанаха зад Калин Стоянов, когато оставката му беше поискана от правителството на Николай Денков. Това автоматично поставя „протестиращите“ униформени на страната на тези две партии, а оттам – и демонстративното незачитане на Закона за МВР, на което станахме свидетели.
В този „протест“ на полицаи днес е важно друго – дали има кой да следи за законността на действията на тези, които пък от своя страна би следвало да съблюдават за спазването на законите от гражданите на тази държава, каквито несъмнено са и те.
