Вчера, по време на консултациите при президента за съставяне на правителство, изпълняващият функциите на председател на БСП Атанас Зафиров, абсолютно убеден, заяви, че България се намира в „ужасяваща политическа криза“, която е освен това икономическа, социална, демографска и има риск да прерасне в конституционна. Тази мантра се повтаря не само от Зафиров но и от „Възраждане“, „Величие“, ИТН и много други популисти – по-точно от всички, които искат държавата да няма стабилност.
Слава Богу, истината е, че засега се намираме само в политическа криза и то причинена от ГЕРБ и ДПС, които свалиха правителството на акад. Николай Денков и провалиха ротацията. Всъщност, от както е приключила пандемията и на власт не е правителство на ГЕРБ, повечето икономически показатели на страната ни се подобряват ускорено.
Това доказват следните цифри от НСИ, БНБ и Евростат:
Брутен вътрешен продукт (БВП):
Изминалата 2023 г. бе добра за българската икономика, като не се сбъднаха песимистичните сценарии, очакващи висока инфлация, нисък ръст на БВП и намаление на реалните доходи.
През 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на нашата страна нарасна до 183,743 млрд. лева спрямо 167,809 млрд. лева година по-рано.
През последните няколко години се наблюдава стабилен растеж на БВП.
Дълг
България запазва второто си място в ЕС сред държавите с най-нисък дълг, според последните официални данни от Евростат. Всички други 25 държави-членки имат по-високи нива на дълг.
Покупателна способност:
България почти неизменно има по-висок растеж от средния за ЕС. През 2023г. България изпреварва Унгария и за първи път от влизането си в ЕС през 2007 г. не е последна по стандарт на покупателните способности (PPS), изразен в реално индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, сочат последните данни на Евростат.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в България достигна 64% от средноевропейското ниво през 2023 г., което е значително покачване, в сравнение с под 40% преди членството ни в ЕС.
Това все повече ни доближава до европейските страни и ни изтласква от дъното по тези показатели, където се намирахме доста дълго време.
Интересно е сравнението с Гърция, която сериозно влоши показателите си за сближаване в последните две десетилетия, съобщава ИПИ.
Преди 20 години разликата между България и Гърция е огромна – през 2004 г. южната ни съседка постига своя максимум от 98% спрямо средното за ЕС, докато в България показателят е на ниво 35%, . Това са над 60 проценти пункта разлика или казано по друг начин – Гърция изпреварва три пъти България по физически обем на икономиката на човек и отчитайки разликите в цените. Към 2023 г. разликата е стопена до едва 3 процентни пункта – 64% за България спрямо 67% за Гърция.
Доходите и спестяванията на гражданите се увеличават
През 2023 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство у нас е 10 846 лв. и нараства с 20,4% спрямо 2022 г., показват данните на Националния статистически институт. За последните десет години (2014 – 2023 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 2,3 пъти.
Реалните доходи на домакинствата, с отчетена инфлация, нарастват през 2023 г. с по-с 10,0% в сравнение с 2022 г., а индексът на реалните доходи през 2023 г. спрямо 2014 г. e 158,5%. В същото време, през 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на лице, което е с 19,7% повече в сравнение с 2022 г.
Спестяванията на бизнеса и домакинствата в банките в България в края на миналата година са над 127 млрд. лева, нараствайки с 4,4% на тримесечна база и с 9,5% – на годишна, по информация на Българската народна банка (БНБ).
Ръст на пенсии и заплати
Средната заплата у нас е скочила с 1000 лева за 10 години, като през 2013 г. тя е била 775 лева, а през миналата стига 1760 лева. Това показват данните на НОИ. В частния сектор средната заплата е със 100 лева по-висока от тази в обществения, като през миналата тя е 1817 лева при 1741 лева в обществения.
Евростат съобщи, че България е на второ място в блока на 27-те страни членки по ръст на заплатите към края на първото тримесечие на 2024 година. Заплащането у нас се е увеличило с 15.8%, веднага след Румъния, която води класацията с 16,4%. Но ако се отчита годишната инфлация към март, България е реално с най-висок ръст на заплатите, защото у нас тя е 3.1%, а в Румъния – 6.7 на сто, обясни Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ.
За 10 години увеличение има и на минималната заплата – от 310 лева през 2013 г. до 933 лв. от януари 2024. Минималният осигурителен доход се запазва от 420 до 550 лева от 2013 г. до 2015 г., след което расте до 710 лева през миналата година. сериозно увеличение има и на максималния доход, върху който се внасят осигуровки у нас – от 2200 лева преди 10 години до 3750 лева, колкото е и през тази.
Освен доходите от труд за 10 години са се повишили и парите на пенсионерите. В началото на периода минималната пенсия за стаж и възраст у нас е била 140 лева, максималната – 770 лева, а средната – 309 лева. През 2024 г. минималната пенсия от 1 юли ще стане 580 лева, максималната – 3400лв.
За изминалите 16 години, откакто страната ни влезе в ЕС доходите на българите се увеличиха повече от два пъти спрямо средните европейски. Това може да се смята за безспорен успех и е резултат от интегрирането на българската икономка в европейската. Това все повече се забелязва, особено през последните 3-4 години, когато вече ги няма бюджетите на „постната пица“.
Ако продължим да се развиваме по същия начин, съвсем скоро ще стигнем по доходи средно развитите европейски страни.
Трябва да бъде ясно, че от приказките за финансова, икономическа и социална криза имат интерес две групи партии. Първата е ГЕРБ, която очевидно няма интерес да се види, че дошлите след нея управляват по-добре и по-ефективно от тях. Втората е групата на проруските партии, които искат да дестабилизират България като внушават на българина, че живее много лошо, макар и в ЕС, като по този начин се предизвикват катаклизми, които целят да отклонят страната ни от европейското й развитие и да я насочат в орбитата на Москва, Беларус и Северна Корея.
