Преди време приятел ми разказа за един документален филм, който гледах (мисля) по Netflix – „Live to 100: Secrets of the Blue Zones.“
Американски журналист пътува до т.н. Сини зони по света – места с концентрация на столетници, за да открие универсалната формула на дълголетието.
Посещава 4-5 такива места, намиращи се на островите Окинава (Япония), Сардиния (Италия), Икария (Гърция) и полуостров Никоя (Коста Рика). И Сингапур.
Той определя (без изненада) три най-важни фактора във възходящ ред:
(1) Храната
Тя не просто е богата на растителни (бобови) и животински (морски) протеини. Но по-важни са умерените количества от тях. Така например, в Япония хората се хранят в много малки съдове и трябва да си досипваш всеки път (това го видях и в Китай и забелязах в музей за древна Гърция).
Но същата храна – особено средиземноморската – я има на много места по света, без да има толкова дълголетници.
(2) Движението
Без изключение навсякъде хората се движат много. Японците се хранят на земята и постоянно стават и сядат. В Сардиния хората живеят в села на стръмно и постоянно слизат и се качват между къщата и центъра. В Гърция постоянно танцуват и веселят. В Коста Рика се грижат за стопанството си – там столетник яздеше кон.
(3) Социалните контакти
Може би най-важният фактор – както впрочем показват много други изследвания – е качеството на общуването. Хората живеят в големи семейства или се събират със съседите постоянно да преживяват общи радости. Сякаш сигурността и спокойствието с насладата от общуването е най-важна. Като добавим доказания факт, че хората по островите усещат по-бавно времето и липсва стрес – ето най-важната рецепта за дълголетие.
Вдъхновен от тези примери, американският журналист започва инициатива за изграждане на такива сини зони и в Америка. И успява!
Това е и моето пожелание към вас през 2024 г – всеки да успее да изгради за себе си, семейството и близките своя синя зона!
Текстът е публикуван във фейсбук профила на анализатора Евгений Кънев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
