47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България продължава до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство, предаде БТА.
Ето кои са новите обекти, приети в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО до момента:
Франция добавя в Списъка обекта си „Мегалити от Карнак“ и крайбрежието на Морбиан. От пресцентъра на ЮНЕСКО отбелязват, че този обект в Бретан обединява изключително плътна концентрация на мегалитни структури от неолита (ок. 5000–2300 г. пр. Хр.), хармонично вписани в геоморфологията на местността. „Каменните конструкции са подредени в съответствие с терена и водните пътища и демонстрират задълбочено разбиране за природната среда. Гравираните изображения и съпътстващите артефакти подчертават културната сложност на обществата, обитавали тази част на европейското атлантическо крайбрежие“, посочват те.
След вписването на обекта генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле каза:
„Тези изключителни обекти все още имат много да ни разкрият. Включването им в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО представлява най-висока форма на признание за тяхната безценна стойност, както и ангажимент да бъдат защитени и предадени на бъдещите поколения“.
Дворците на крал Лудвиг II Баварски: Нойшванщайн, Линдерхоф, Шахен и Херенхиемзее в Германия е сериен обект от четири дворцови комплекса в алпийската част на Бавария, изградени между 1864 и 1886 г. по поръчение на крал Лудвиг II. „Създадени като лични убежища и въображаеми светове, дворците отразяват романтичния и еклектичен дух на епохата. Вдъхновени от замъка Вартбург, Версай, германските приказки и оперите на Вагнер, те съчетават исторически стилове с авангардни технологии от XIX в. Хармонично вписани в природната среда, днес те функционират като музеи и важни културни символи“, отбелязват от пресцентъра.
Обектът на Гърция – „Минойски дворцови центрове“, също бе приет в Списъка. Той се състои от шест археологически обекта на остров Крит, датиращи между 1900 и 1100 г. пр. Хр. Те представят минойската цивилизация – една от водещите праисторически култури в Средиземноморието. Дворците са изпълнявали административни, икономически и култови функции и се отличават с напреднала архитектура, градоустройство и живописни фрески. Те свидетелстват за ранни форми на писменост, морски търговски мрежи и културен обмен, и разкриват сложната социална структура на минойците, посочват на сайта на ЮНЕСКО.
Турция добавя в списъка „Сардис и лидийските тумули на Бин Тепе“. Сардис е бил столица на лидийците – влиятелна цивилизация от желязната епоха (VIII–VI в. пр. Хр.), прочута с богатството си и въвеждането на монетното производство. Градът се отличавал с укрепена градска структура, селища, светилища и некрополи. Бин Тепе включва едни от най-големите тумулни гробници в света. Лидийците развиват собствен език и религия, и са обстойно описвани в гръцки, римски и средновековни източници. След падането на царството, Сардис запазва значението си под персийско, гръцко, римско и византийско управление, отбелязват от пресцентъра на Комитета.
Скални рисунки в пещерата Шулган-Таш от Русия също влезе в Списъка. „Разположена в Южния Урал, в Башкортостан, пещерата Шулган-Таш съдържа изключителна колекция от къснопалеолитни скални рисунки. В карстовия масив край реките Белая и Шулган се намират зали и камери на две нива, украсени със сцени на мамути, вълнести носорози, бизони, коне и бактрийска камила, както и с антропоморфни фигури и абстрактни мотиви – включително характерните „трапецовидни фигури на Капова“. Археологическите находки разкриват не само художествения процес, но и ежедневието на праисторическите обитатели на региона“, разказват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
Обектът на Италия – „Погребални традиции в праисторическа Сардиния: Domus de janas“, също бе приет. Този сериен обект включва комплекс от подземни гробници и некрополи, разположени на територията на остров Сардиния, създадени между V и III хилядолетие пр.н.е. „Известни като Domus de janas („Къщи на феите“), тези изсечени в скалата гробници отразяват погребалните практики, духовните вярвания и социалната еволюция на праисторическите общности. Структурите се отличават със сложна архитектура, символични украси и фигурални мотиви, които свидетелстват за променящите се отношения между живите и мъртвите в общество, преминаващо към по-сложни форми на организация. Те представляват най-мащабният и най-богат пример за подземна погребална архитектура в Западното Средиземноморие, с около 3500 подобни обекта, разпръснати из целия остров“, отбелязват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
„Пътят на уиксарика през свещени места до Уирикута“ (Tatewari Huajuye) в Мексико включва 20 свещени обекта, разпростиращи се на повече от 500 км през пет щата в Североизточно Мексико. Тази мрежа от пътеки свързва места, които са от основно значение за духовните и културни практики на народа уиксарика. Маршрутът започва в планинската верига Сиера Уичол и достига до пустинята Уирикута в щата Сан Луис Потоси, преминавайки през свещени места в щатите Наярит и Дуранго. Той подкрепя ритуали, свързани с предците, земеделието и благоденствието на общността. Познат още като Tatewari Huajuye – „Пътят на нашия дядо Огън“, той носи дълбоко духовно и екологично значение, отбелязват от екипа на ЮНЕСКО.
Ямайка добави в списъка Археологически комплекс от XVII век в Порт Роял. Той се намира в устието на залива Кингстън, в югоизточната част на Ямайка. През XVII век градът е бил ключов английски пристанищен и търговски център в Карибите. През 1692 г. силно земетресение поглъща значителна част от града под вода и пясък. Днес надземните и подводни останки разкриват изключително добре запазена картина на колониалния живот. По думите на екипа Порт Роял е бил важен център за трансатлантическата търговия, включително търговията с роби от Африка, и е разполагал с дълбоководно пристанище и шест отбранителни форта – някои от които в момента се намират под вода. Археологическите разкопки разкриват цялостна градска структура с жилищни, религиозни и административни сгради – свидетелство за британското колониално присъствие в региона.
Обектът на Панама – Колониалният трансистменски маршрут от XVI век насам Панамският провлак се утвърждава като стратегически глобален коридор, улесняващ придвижването на стоки и хора между Иберийския полуостров и териториите на Испанската корона в Америка, Филипинския архипелаг и Канарските острови. Този сериен обект включва укрепени селища, исторически градове, археологически обекти и пътища, използвани за прекосяване на провлака и за свързване на Карибско море с Тихия океан. Те отразяват ключовата роля на маршрута в глобалната търговия и комуникации до средата на XVIII век, посочват на сайта на ЮНЕСКО.
Документите на Полша бяха върнати за доработка, а предложенията на Португалия и Непал бяха върнати за цялостна преработка.
Обектът на Република Корея „Петроглифи по поречието на Бангучеон“ е разположен по протежение на река Бангучеон, на югоизточното крайбрежие на Република Корея, и обхваща около три километра в скалист район. Включва два значими обекта на скално изкуство: петроглифите в Daegok-ri и Cheonjeon-ri. Паната съдържат гъста концентрация от гравюри, създавани от поколения художници между 5000 г. пр.н.е. и IX век. Издълбани с каменни и метални инструменти, изображенията представят широк спектър от фигури и отразяват както праисторически, така и по-нови форми на изкуство, отбелязват в сайта на ЮНЕСКО.
Обектът „Древен Хуттал“ в Таджикистан е средновековно царство, разположено между реките Пандж и Вахш и подножието на Памир. В сайта на ЮНЕСКО пише, че обектът включва десет археологически обекта и един паметник, свидетелстващи за ролята му в търговията по Пътя на коприната между VII и XVI век. Хуттал е бил важен център за културен, религиозен и технологичен обмен, изнасяйки ценни стоки като сол, злато, сребро и коне. Разнообразните му останки – будистки храмове, дворци, селища, производствени обекти и кервансараи – подчертават стратегическото му значение и оживените контакти със съседни цивилизации.
Комплекс от паметници и пейзажи Yen Tu – Vinh Nghiem – Con Son – Kiep Bac във Виетнам обхваща 20 обекта, разположени сред гористи планини, равнини и речни долини. Централно място заема планинската верига Йен Ту – седалище на династията Трън (XIII–XIV в.) и люлка на виетнамската дзен традиция Трук Лам, оформила духовния облик на царството Дай Виет. Комплексът включва пагоди, храмове, светилища и археологически останки, свързани с религиозни и исторически личности. Благодарение на благоприятното си географско положение, районът остава значим поклоннически център до днес, посочват от екипа на ЮНЕСКО.
Обектът на Австралия – Културен ландшафт Муруджуга (Murujuga) включва полуостров Бурруп, 42 острова от архипелага Дампиер и прилежащи морски зони. Ландшафтът е оформен чрез Лор — свещените разкази и правила, създадени от коренните общности Ngarda-Ngarli, традиционни стопани и пазители на мястото. „Обектът има изключително културно и духовно значение, свидетелстващо за над 50 000 години непрекъсната грижа и използване. Муруджуга е прочут със своите плътно концентрирани петроглифи с уникални мотиви, демонстриращи художествено и техническо майсторство“, разказват на сайта на ЮНЕСКО.
Обектът на Индия -Маратски военни пейзажи (Индия), бе предварително отбелязан като „препоръчан за отлагане“ (Recommended for deferral), но също бе приет. Маратски военни пейзажи (Индия) включват дванадесет големи укрепления, основно в щата Махаращра и едно в Тамил Наду. Крепости като Райгад, Шивнери и Синдхудург са построени, разширени или адаптирани от маратите между края на XVII и началото на XIX век. Разположени в стратегически крайбрежни и планински зони, тези укрепления формират сложна отбранителна система, подпомагаща военната доминация, търговската защита и контрола върху територии. Тази мрежа играе ключова роля в издигането на маратите като значима политическа и военна сила, се казва в информацията от ЮНЕСКО.
Обектът на Китай – Императорски гробници на Си Ся, е разположен в подножието на южните склонове на планината Хелан в Нинся. Този некропол представлява императорското гробище на династията Си Ся. На сайта на ЮНЕСКО е посочено, че обектът включва девет императорски мавзолея, 271 подчинени гробници, северен архитектурен комплекс и 32 съоръжения за контрол на наводненията. „Основана от тангутите през 1038 г., династията просъществува до разрушаването ѝ от армията на Чингис хан през 1227 г. Разположена по Пътя на коприната, тя се развива като мултикултурна цивилизация, вдъхновена от китайските имперски традиции, с будизъм в основата си. Обектът отразява религиозното и социално-политическо наследство на тази епоха“, пише още там.
Обектът на Камбоджа – „Мемориални обекти: от центрове на репресия към места на памет и размисъл“ включва три места, свързани с нарушенията на човешките права по време на режима на червените кхмери в периода 1971–1979 г. Трите компонента отразяват различни етапи на репресията: бившия затвор М-13, Музея на геноцида в Туол Сленг (бивш затвор S-21) и Геноцидния център Чоеунг Ек (бивше място за екзекуции на S-21). След падането на режима обектите са съхранени и превърнати в места за памет. Музеят Туол Сленг съхранява богати архиви и колекции, основно документирани от Извънредните съдебни камари на Камбоджа, посочват още от Комитета.
Иран влиза в Списъка на световното наследство с Праисторическите обекти в долината Хорамабад. Обектът включва пет пещери и един скален подслон в тесен екологичен коридор, богат на вода, растителност и животински видове. Следи от човешко обитаване датират отпреди 63 000 години – от средния до горния палеолит. Обектите представят култури като Мустье и Барадостиан и дават сведения за ранната човешка еволюция и миграция от Африка към Евразия. Намерените декоративни предмети и усъвършенствани каменни оръдия отразяват когнитивното и технологично развитие на първите хора. Районът остава слабо проучен и предлага голям потенциал за бъдещи археологически открития, отбелязват на сайта на ЮНЕСКО.
Малайзия допълва Списъка с Горски парк към Института по горски изследвания (FRIM), Селангор. „Разположен на 16 км северозападно от Куала Лумпур, този обект представлява изкуствена тропическа гора, създадена върху деградирани земи от добив на калай през 20-те години на XX век. Включва научни, жилищни и обслужващи сгради, водоеми и екопътеки. Той е сред първите примери за успешна екологична реставрация, демонстрирайки как опустошена земя може да бъде възстановена като устойчива низинна тропическа екосистема с изследователска и образователна функция“, пише в сайта на ЮНЕСКО.
