Първият транспортен атлас на столицата разкрива зоните с най-голям брой леки автомобили и възможните решения за устойчива градска мобилност.
Трафикът е ежедневно предизвикателство за жителите на големите български градове. Вpeмeтo зa пътyвaнe e peзyлтaт oт мнoжecтвo фaĸтopи, ĸaтo пътнa инфpacтpyĸтypa, oгpaничeния нa cĸopocттa, тpaфиĸ и зaдpъcтвaния.
През последните десетилетия София се сблъсква с редица проблеми – интензивен трафик, замърсяване на въздуха и повишаване на температурите. Основната причина за това е нарастващият брой лични автомобили. През 2020 г. в града е имало 663 автомобила на 1000 души. Тази тенденция подчертава нуждата от алтернативни форми на придвижване и ограничаване на зависимостта от личния автомобил. В отговор на тези предизвикателства, Столична община предприема различни мерки за устойчива мобилност, включително разширяване на метрото и въвеждане на електробуси. Целта на тези инициативи е да се подобри свързаността в града и да се намалят въглеродните емисии.
Какви са ползите от подобряването на мобилността в София?
Подобряването на мобилността в София носи редица ползи както за гражданите, така и за градската среда. На първо място, това води до намаляване на задръстванията и осигуряване на по-бързо, ефективно и предвидимо придвижване. С подобрен транспортен поток и по-малко използване на лични автомобили, се намаляват емисиите и се подобрява качеството на въздуха, което има пряко въздействие върху общественото здраве. Повишаването на пътната безопасност също е от ключово значение – по-добре организираното движение създава по-безопасна среда за пешеходци и велосипедисти.
Освен това, добрата мобилност подобрява достъпа до услуги, образование и работни места, особено за жителите на периферните райони. Насърчава се използването на устойчиви форми на транспорт, като ходене пеша, колоездене и обществен транспорт. Това води и до икономически ползи като по-ниски разходи за транспорт и повишена логистична ефективност. Подобрената мобилност също така създава възможности за по-добро градско планиране и разпределение на публичните пространства и изграждане на по-привлекателна, достъпна и устойчива градска среда, която е по-добре подготвена да отговори на климатичните промени.
Какви са добрите примери и практики от чужбина?
В Болоня през 2024 г. бе въведена политиката „Città 30“, която ограничава скоростта в града до 30 км/ч, с цел повишаване на безопасността и качеството на живот. Проучванията за въздействието на тази мярка показват значително намаляване на средната скорост на автомобилите, особено в пиковите часове, с незначително увеличаване на времето за пътуване и почти без промяна в общия трафик.
В Марсилия и Мюнхен са въведени програми, които предоставят съвети и комбинирано придвижване – пеша, с велосипед и градски транспорт. Благодарение на тези програми, пътуванията с автомобили са намалели между 6 до 12%.
Друг пример е Копенхаген, където са внедрени интелигентни светофари, разпознаващи и даващи приоритет на велосипедисти и автобуси, което намалява времето за пътуване с до 20%. Париж тества специални ленти на околовръстния път, предназначени за споделени автомобили, обществен транспорт и таксита по време на пиковите часове, с цел намаляване на задръстванията и замърсяването.
Какво представлява Транспортният атлас на София?
Транспортният атлас е пространствена карта, базирана на данни. Тя визуализира интензитета на трафика, броя на автомобилите в определени участъци, моделите на придвижване и зоните с натоварване. Атласът служи като инструмент за анализ на мобилността, помага на урбанистите да различат зоните с интензивен трафик и да предложат устойчиви решения. Ползите включват по-добро разбиране на трафика, насочване на инвестиции в транспортната инфраструктура и развитие на политики за устойчив транспорт и климат.
Транспортният атлас на София показва зоните с най-висока натовареност, както и часовете с най-интензивно движение. Това позволява по-добро идентифициране на критични зони със задръствания, както и определяне на пиковите часове на натоварване. Така получената информация подпомага вземането на информирани решения за градско планиране, оптимизиране на транспортната инфраструктура и разработване на устойчиви политики за управление на трафика.
В съвременни подходи за подобряване на анализа и визуализацията на трафиковите модели се използват разнообразни източници на данни. Сред тях са GPS и данни от проследяване на превозни средства, данни от мобилни приложения и сензори, трафик камери и видеоанализи, ГИС и пространствени данни, анализиране на анкети за трафика. Атласът за София е създаден чрез събиране на данни за трафик от частни превозни средства, базирани на GPS информация от TomTom Traffic Stats данни. Данните са обработени чрез ГИС и пространствен анализ и представляват около 8% от общия трафик свързан с леки автомобили в София.
Кога трафикът в София е най-интензивен?
През делничните дни ясно се открояват пикови часове, свързани с ежедневното придвижване до работа. Типично задръстванията са най-големи сутрин между 8:00 и 9:00 ч. и вечер между 17:00 и 18:00 ч. Резултатите съвпадат с пилотното социологическо изследване за устойчив транспорт в София, според което най-натовареният сутрешен интервал е 8:00–9:00 ч., с пик между 8:00 и 8:30 ч. Вечер най-много хора се прибират между 18:00 и 18:30 ч. Въпреки тези пикове, през по-голямата част от деня движението и трафикът остават интензивни.
Броят на леките автомобили не пада под 75 000 между 8:00 и 18:00 ч.
Възможно е липсата на ясно изразени “междинни” спокойни периоди да е резултат от неравномерното разпределение на дейности и ограничената ефективност на обществения транспорт. Този непрекъснат автомобилен поток може да е предпоставка за ниско използване на обществен транспорт, липса на алтернативни методи на придвижване и навик за ползване на лични автомобили, дори за кратки пътувания. Данни от представително проучване в рамките на разработването на Плана за устойчива градска мобилност показват, че почти всеки втори работещ софиянец използва автомобил за придвижване до работа и обратно.
През уикендите трафикът в София следва различен ритъм – пикът е между 12 и 14 ч.
Липсата на ежедневни пътувания до работа и училище води до значително намаление на движението през уикендите. Сутрин между 8:00 и 9:00 ч. и вечер между 17:00 и 18:00 ч. хората пътуват по-рядко, а трафикът се разпределя по-равномерно в интервала между 11:00 и 19:00 ч., с по-отчетлив пик между 12:00 и 14:00 ч.
Въпреки наличието на дневни пикове през уикендите, максималният брой автомобили е над два пъти по-нисък в сравнение с делничните дни.
Тези резултати се потвърждават и от доклада за транзитния трафик в централна София, според който в събота и неделя няма ясно изразен сутрешен пик, а първото значимо увеличение на трафика се наблюдава около 12:00 ч. Освен това, през уикендите трафикът е повлиян от дейности като пазаруване, разходки, и т.н., които обикновено са разпределени равномерно през целия ден.
Къде има най-много леки автомобили в София?
Най-интензивният трафик през делничните дни се наблюдава между 17:00 и 18:00 ч. по основните кръстовища и булеварди на София, което съвпада и с пиковите часове, когато хората се прибират от работа и училище.
През уикендите пикът е между 12:00 и 13:00 ч. особено в централната част на града и около търговски обекти, транспортни възли или други популярни дестинации, които привличат повече хора и водят до засилен трафик.
Кои са топ локациите с най-много преминаващи леки автомобили в София?
Сред локациите с най-голяма концентрация на леки автомобили в София се открояват Околовръстният път и бул. „Цариградско шосе“, които са определени като ключови транспортни артерии с чести и сериозни задръствания.
Най-много леки автомобили преминават край пътните възли и кръстовищата до Ботаническата градина, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе и Казичене.
Тези локации съвпадат с входно-изходни точки на града и с места с интензивен търговски и логистичен трафик. Като генератори на автомобилен поток могат да бъдат откроени и търговските центрове, които са сред топ 30 локациите в София. Данните потвърждават, че Околовръстният път изпълнява ключова транспортна функция, но също така подчертават необходимостта от по-добро управление на трафика и потенциални мерки за подобряване на мобилността в тези зони.
Как да подобрим проблемите, свързани с мобилността?
В резултат от проучването и данните се открояват 5 основни извода, като към всеки са посочени и съответни препоръките и мерки, които могат да бъдат предприети, за да се облекчи трафикът в София.
Изводи и препоръки за облекчаване на трафика в София
- Основната причина за трафика в София през делнични дни са пътуванията до и от работа. Най-големите задръствания са в пиковите часове – 08:00–09:00 и 17:00–18:00 ч. Препоръките включват насърчаване на гъвкаво работно време и възможност за дистанционна работа; разпределение на началните часове за работа и училище; подобряване на обществения транспорт в пиковите часове; стимулиране на алтернативни форми на транспорт – ходене пеша, колоездене и споделени пътувания.
- През уикендите шофьорите в София пътуват по-рядко и в различни часове на деня, което води до по-равномерно разпределение на трафика, особено между 09:00 и 17:00 ч. Потенциална мярка може да бъде оптимизиране на графика на градския транспорт спрямо променения трафик модел.
- В ранните часове на делничните дни, особено между 03:00 и 04:00 ч., както и през уикендите между 04:00 и 05:00 ч., се отчита увеличаване на броя леки автомобили в района на летището. Препоръките включват осигуряване на обществен градски транспорт през нощта или рано сутрин; разширяване на графика на съществуващите линии, които обслужват района на летището.
- Към локациите с най-много разпределение на леки автомобили в града се открояват Околовръстният път на София и бул. „Цариградско шосе“, които са идентифицирани като основни артерии на сериозни транспортни забавяния. Мерките могат да включват предложения за алтернативни съществуващи или изграждане на нови обходни трасета и свързващи улици за разтоварване на трафика от основните артерии.
Има ли добри инициативи в България?
За подобряване на мобилността са необходими интегрирани мерки за оптимизиране на обществения и частния транспорт, както и политики за контрол на автомобилния трафик и подобряване на достъпа до транспорт в периферни квартали. По-долу разглеждаме част от добрите практики у нас.
Нискоемисионните зони следва да ограничават движението на по-замърсяващите автомобили, особено в чувствителните и силно натоварени райони на града. Нискоемисионните зони се въвеждат с ясни правила и стандарти за допустимите категории автомобили, като се осигуряват алтернативни транспортни възможности за жителите. Концепцията за създаване на зони с ниски емисии е заложена в дългосрочната стратегия на Столична община за подобряване на качеството на атмосферния въздух.
Насърчаване на споделеното пътуване и използването на обществен транспорт.
Целта е да се намали броят на автомобилите с един пътник и да се стимулира по-ефективното използване на ресурсите чрез платформи за споделено пътуване. Добър пример в това отношение е проектът INNOAIR, който стартира в София през май 2023 г. и е достъпен в няколко столични квартала, като Манастирски ливади. Той въвежда електрически автобуси “по заявка”, които следват разписания и маршрути въз основа на заявките на пътниците в приложение, като алтернатива на кратките пътувания с автомобил.
Разширяване на мрежата от буферни паркинги е друга мярка, която може да подпомогне облекчаването на трафика.
В рамките на мащабен екопроект, Варна планира изграждането на 4 подземни буферни паркинга около централната част на града. Целта е да се ограничи автомобилният трафик в центъра и да се насърчи използването на обществен транспорт, който ще бъде безплатен в определени зони.
Подобряване на честотата и достъпността на обществения транспорт в отдалечени райони.
За да се намали зависимостта от личните автомобили в периферните части на града, е необходимо редовно обновяване и разширяване на маршрути, както и осигуряване на адекватна честота на обслужване в пиковите часове. В Пловдив например, градът работи по проекти за интегриран градски транспорт, които включват обновяване на автобусния парк и подобряване на транспортната инфраструктура, с цел по-добро обслужване на отдалечените райони.
Инвестиране във велосипедна инфраструктура и безопасни пешеходни връзки.
Стимулирането на алтернативни форми на придвижване изисква изграждане на добре планирана велосипедна мрежа, свързана с ключовите точки на града, както и осигуряване на безопасни, осветени и удобни пешеходни маршрути. В София, проектът „Зелен ринг София“ има за цел да създаде 30-километров линеен парк, който свързва над 30 квартала чрез велосипедни и пешеходни алеи, като трансформира изоставени ЖП трасета и терени в зелени пространства, с цел подобряване на мобилността и качеството на живот в града.
Въвеждане на динамично управление на трафика чрез интелигентни системи
като умни светофари, мобилни приложения и др. Община Стара Загора изгради модерна система за управление на трафика, включваща интелигентни светофари и централен контролен център. Системата позволява адаптивно управление на трафика и подобрява безопасността на пътя.
Финансови стимули за използване на електрически и нискоемисионни превозни средства.
Тези мерки включват намаляване на данъци, субсидии за покупка на електромобили, възможности за безплатно паркиране или на преференциални цени, както и на зареждане и достъп до определени градски зони. Такъв е например проектът DRIVE-E, който предвижда инсталирането на 1400 точки за зареждане в 13 европейски държави, включително и в България.
Кампании за повишаване на осведомеността за въздействието на автомобилния трафик върху околната среда и здравето.
Един от примерите за кампании е Европейската седмица на мобилността. Нейната цел е да насърчи устойчивата мобилност, активния транспорт и създаването на приятни за живеене градове.
В заключение, за българските градове е необходимо цялостно и координирано прилагане на интегрирани мерки за постигане на умен транспорт. Подобряването на мобилността изисква съчетаване на технологични иновации, инфраструктурни инвестиции и поведенчески промени, чрез прилагане на политики и мерки с цел намаляване на вредните емисии и негативните последици от климатичните промени.
Източник: „Климатека„
