Преди да се появи интернетът и технологиите да напреднат с бързи темпове, всички изпращахме писма по пощата, а след това чакахме със седмици да получим отговор.
Но колкото и невероятно да ни звучи днес, в миналото хората са пращали и друго – бебета. Да, „бебешката поща“ е била нещо напълно реално и легално в Съединените американски щати.
Едно от най-очакваните и най-значими нововъведения в САЩ от началото на 20 век са пощенските офиси, които са започнали да превозват големи пратки и пакети. Частните пощенски компании са просперирали през 19 век, а когато Parcel Post значително се разраства, за хората вече е било възможно и удобно да се сдобиват с най-различни стоки и услуги. Parcel Post официално отваря през януари 1913г. и от услугите й започват да се възползват милиони американци.
Докато се случва нещо изключително непредвидено. Много родители изявяват желание да се възползват от услугите, като изпращат бебетата си по пощата.
В своя статия Ню Йорк Таймс през 1913г. описва една подобна пратка – момченце от Охайо, което е изпратено до баба му. Върнън О. Литъл, пощенски превозвач по маршрут № 5, е първият човек, който приема и доставя такъв вид пощенска пратка. Бебето, момче, което тежи 10 и половина паунда, побиращо се в рамките на лимита за тегло от 11 килограма, е дете на г-н и г-жа Джеси Бийгъл от Глен Есте.
Момчето е добре опаковано и готово за изпращане по пощата. Господин Литъл доставил момчето безопасно на адреса на прикрепената карта, с адресат бабата на момчето – Луис Бийгъл. Пощенската такса е в размер на 15 цента, а пратката е застрахована за $ 50.
Друга статия от 1915г. описва 3-годишно момиче на име Мауд Смит е изпратено по пощата за 33 цента в Кентъки. В „Куриерският вестник“ се казва:
„Детето бе наместено върху саковете с пощенските пакети, в краката на пощенския превозвач, и ядеше бонбони, които вадеше от торбичка, която носеше. В другата си ръка държеше голяма червена ябълка и се усмихваше на любопитните зяпачи, които го поздравяваха.”
През следващите няколко години историите за изпращани деца по пощата стават все повече. Най-известният случай е от февруари 1914г., когато четиригодишно момиче на име Шарлот Мей Пиерсторф е изпратено „по пощата“ с влак от дома си в Грандвил, Айдахо до къщата на баба и дядо си на около 73 мили. Нейният разказ става толкова легендарен, че по него е направена детска книжка.
Причината много родители да използват до услугата е, че пощенските услуги са били значително по-евтини от билетите за влак, а и са имали доверие на пощальоните.
Официално на „бебешката поща“ се слага край през 1915г., когато най-накрая са приети разпоредбите, забраняващи изпращането на хора като пощенски пратки.
