Украинският президент Володимир Зеленски и европейските лидери се срещнаха вчера в Париж, за да обсъдят гаранциите за сигурност за опустошената от войната Украйна в момент, когато съюзниците ѝ се опитват да гарантират дълготрайна военна подкрепа и продължаващ американски ангажимент след края на конфликта, предаде Асошиейтед прес.
Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър, които са начело на „Коалицията на желаещите“, настояват, че каквато и да било европейска сила за „гаранции“ в Украйна трябва да има подкрепа от страна на САЩ.
Канцеларията на Стармър зави след срещата, че британският премиер е подчертал, „че групата има ненарушим ангажимент към Украйна с подкрепата на президента Тръмп и че е ясно, че сега трябва да бъде оказан допълнителен натиск върху (руския президент Владимир) Путин, за да бъде гарантирано прекратяване на военните действия“.
В изявлението на канцеларията също така се споменава решение на коалицията да бъдат предоставени на Украйна ракети с голям обсег, „за да бъдат допълнително укрепени запасите на страната“.
Еманюел Макрон каза, че подготвителната работа по гаранциите за сигурност е приключила и сега се очаква те да бъдат одобрени на политическо ниво. След срещата френският президент бе по-конкретен.
Двадесет и шест предимно европейски страни, са се ангажирали да участват в „мироопазващи сили“ в рамките на едно бъдещо прекратяване на огъня между Москва и Киев, като разположат войски в Украйна или като „установят присъствие на сушата, в морето или във въздуха“, обяви Макрон, цитиран от Франс прес.
„Тези сили нямат намерение или цел да водят война срещу Русия“, заяви френският президент пред журналисти в Париж след срещата на „Коалицията на желаещите“ – група предимно европейски държави, подкрепящи Украйна – и след видеоконферентен разговор между основните европейски съюзници на Украйна и Доналд Тръмп.
Макрон увери, че американската подкрепа за тези гаранции за сигурност за Киев ще бъде финализирана в следващите дни и че американците са били „много ясни“ относно участието си. „Няма съмнение по този въпрос“, отбеляза френският лидер.
Украинският президент Володимир Зеленски каза по този повод: „Разчитаме на подкрепата за гаранциите на САЩ“.
След като 26 държави вече официално потвърдиха своя принос, Макрон каза, че не би искал да разкрива подробности за постигнатите договорености пред Русия, посочва АФП.
Германия, Италия и Полша са сред 26-те страни, които са обещали подкрепата си за възстановяването на украинската армия или за сигурността на нейната територия, във въздуха и в морето, каза той.
„През февруари миналата година, в същата тази зала, […] двама от нас казахме, че може би един ден ще сме готови да изпратим войски на терен. Това бяха Литва и Франция. Две държави. И припомням, че атмосферата беше доста негативна“, каза Макрон.
По думите му, гаранциите за сигурност „имат за цел преди всичко да подсигурят, че в преговорите няма да има ограничения по отношение на състава или способностите на украинската армия. „Това е, което защитаваме и ще защитаваме докрай“, добави френския президент.
Той също така увери, че европейците ще наложат нови санкции на Русия „в сътрудничество със САЩ“, ако Москва продължи да отказва да преговаря за мир. Макрон уточни, че ще има „нови контакти между американците и руснаците“.
На свой ред, Зеленски посочи, че идеята на Русия той да пристигне в Москва за среща с руския президент Владимир Путин означава, че руската страна не иска подобна среща да се случи.
„Сред гаранциите за сигурност, които виждаме, членството в Европейския съюз е задължителна икономическа, политическа и геополитическа гаранция за сигурност“, заяви украинският президент на съвместна пресконференция с френския си колега в Париж. Зеленски подчерта, че това е „отделен въпрос“ в текущите дискусии, отбелязва ДПА.
Българската страна по въпроса
„Мястото на България в „Коалицията на желаещите“ е там, където е решението на НС, а то е, че ние няма да изпращаме войски в Украйна. Нашето участие ще бъде чрез антиминни кораби и спомагателни кораби, с летищна и друга спомагателна инфраструктура. Ще си изпълним ангажиментите в рамките и в предела на решението на НС“, каза премиерът Росен Желязков.
Международен отзвук
Усилията на европейските страни да договорят гаранции за сигурност и да ангажират президента на САЩ Доналд Тръмп с прекратяването на войната в Украйна са основна тема днес в американски и британски издания.
Стратегията на европейските лидери е доста проста – да се опитат да покажат на Тръмп, че Европа е готова да свърши трудната работа по подготовката за следвоенното бъдеще на Украйна, а руският президент Владимир Путин – не е, пише в. „Ню Йорк таймс“.
Те се опитват да се възползват от нежеланието на Путин да се срещне със Зеленски, за да получат от Белия дом обещание за нови икономически санкции срещу Русия, ако Русия не се съгласи на преговори в близко бъдеще, коментира изданието.
В крайна сметка обаче основната цел на всички тези опити на европейците да демонстрират единство е да спечелят благоразположението на Тръмп и да запазят мястото си на масата за преговори, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Европа отчаяно се надява, че ще успее да гарантира, че американският президент няма да се отегчи от опитите за слагане на край на войната, но към момента изглежда не успява да превърне изразеното от Тръмп разочарование от Путин в конкретен план за задушаване на руската икономика, пише в. „Гардиън“.
Европа от месеци се надява, че Тръмп ще активира отдавна обещаните мащабни икономически санкции срещу страните, които внасят руски петрол, посочва изданието. Митата от 50%, които САЩ наложиха на Индия, отчасти заради вноса на руски петрол, обаче изглежда само сближиха традиционно неутралния индийски премиер Нарендра Моди с Китай и Русия, отбелязва британският вестник.
Освен това напоследък Тръмп създава впечатлението, че по-скоро иска да се фокусира върху вътрешната политика, включително престъпността и икономиката, коментира „Гардиън“.
Американската администрация възнамерява да прекрати редица програми за помощ в областта на сигурността за Европа, включително инициативата за укрепване на източния фланг на континента срещу потенциална атака от Русия, пише в. „Вашингтон пост“, като се позовава на запознати с темата източници.
Решението ще засегне военна помощ на стойност стотици милиони долари, на която разчитат някои от най-уязвимите членове на алианса, посочва изданието.
Американският столичен вестник цитира изявление на Белия дом, в което се казва, че решението за съкращаване на помощта е било „координирано“ с европейците и е в съответствие с отдавнашния акцент на Тръмп върху това Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана.
Според високопоставен служител на Белия дом финансирането на програмите е осигурено до септември 2026 г., тъй като Вашингтон иска съюзниците му да харчат повече за собствената си отбрана, пише британският вестник „Телеграф“.
Тази стъпка може да лиши от стотици милиони долари страните на фронтовата линия на евентуална бъдеща руска агресия, посочва изданието.
През юни съюзниците от НАТО се съгласиха да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, но спирането на тези американски средства ще отвори голяма дупка в бюджетите на по-малките източноевропейски страни, която не е ясно как ще бъде запълнена, коментира „Телеграф“.
