Киното е важна част от живота ми от малък. Това сподели доктор Клаус Льозер, германски художник, режисьор и музикант, в интервю за БТА. Той е член на журито на 12-ия Международен кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2025, който бе открит снощи в Стара Загора.
Льозер уточни, че баба му и дядо му са управлявали кино в Германия през 30-те години на 20-ти век, което е повлияло на неговия интерес към филмите. „Моите родители бяха учители и не работеха в киното. Аз сам избрах този път, за да се отдам на изкуството на киното“, разказа той.
Спомена, че през 1990 година е открил кино в Източен Берлин. „Целта беше да видя всички филми, които не успях да гледам преди да падне „Желязната завеса“ заради цензурата“, допълни режисьорът.
Започва кариерата си с късометражни филми, посветени на „Художествения авангард“ в Източна Германия по времето на комунизма. „Не съм спирал да правя филми, за да ги селекционирам и да ги представям на престижни фестивали. След това започнах да пиша за киното и да изучавам кинематография“, обясни д-р Льозер.
Относно поканата да стане част от журито на фестивала „Златната липа“, той сподели, че я е приел с голямо вълнение. „Отворен съм към нови приключения и всичко ново, което може да се появи в живота ми, било то в реалността или на екрана“, добави той. Ценииха възможността да разгледа български филми и да се запознае с български колеги, особено с оглед на факта, че в Берлин съществува фестивал на българското кино. „Този фестивал е част от моята работа. Интересува ме какви промени е донесла 1990 година в съвременния български филм“, добави той.
Д-р Льозер обмисля отново да създаде филми, като този път искал да се насочи към по-художествени проекти. Освен режисьор и музикант, той е и поет. „Цял живот пиша поезия, някои от стиховете ми са публикувани в Германия, а други – не. Но сега отново съм се заел с писане на стихотворения“, коментира той. Разказа, че през октомври е участвал в литературен фестивал в Русе, където е представил собствените си произведения.
От 1990 г. д-р Льозер ръководи програмата на берлинското кино „Бротфабрик“. От 1992 г. е независим кинокритик, а през 1996 г. основава архивната колекция ex.oriente.lux с филми за източногерманската субкултура. Същата година публикува и книгата си „Противоположни образи: киното като подривен елемент в ГДР“. През 2009 г. той е селекционер на фестивала „Берлинале ретро“ Winter adé.
