България и Румъния увеличават квотите за улов на калкан в Черно море с 10 процента годишно спрямо досегашното разрешено количество. През следващите четири години всяка от двете страни ще има право да реализира улов от вида по 82,5 тона на година. През следващата година риболовните възможности за улов на калкан за България ще бъдат допълнени с прехвърленото неусвоено количество квота за 2023 г., с което риболовните възможности за страната ни за 2025 г. ще достигнат 90,26 тона.
Запазва се действащата квота за улов на цаца, чийто размер е малко над 8000 тона на година. Това стана известно по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, където бе постигнато политическо споразумение по Регламент, определящ възможностите за риболов в Черно и Средиземно море, съобщиха от Министерството на земеделието и храните.
Ресорният заместник-министър д-р Лозана Василева изрази удовлетворението си от постигнатия напредък в управлението на рибните ресурси в Черноморския басейн. Тя изтъкна, че запасите на цаца се управляват устойчиво, а при калкана е налице положителна тенденция. „Страната ни ще продължи да работи за устойчивото рибарство чрез съвместни действия с черноморските държави“, категорична бе Василева.
В рамките на Съвета бе дискутирана и темата за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Заместник-министърът акцентира върху необходимостта от адекватен бюджет за ОСП, който да осигури справедливо ниво на подпомагане. „Призоваваме за силни мерки от Първи стълб, където директните плащания и обвързаното подпомагане на доходите са важни инструменти за осигуряване на стабилност на доходите на земеделските стопани. Важно за нас е да се работи за постигане изравняване нивата на директните плащания, за да може земеделските стопани в ЕС да бъдат равнопоставени“, подчерта д-р Василева. Тя допълни, че е изключително важно да се постигат справедливи търговски отношения, гарантиращи защита на европейските стандарти за качество и безопасност и предотвратяващи изкривяването на конкуренцията и недобросъвестната търговия.
На срещата бяха дебатирани още и инициативите за развитие на биоикономиката, като България подкрепи предложението за създаване на Европейски пакт за биоикономика. Заместник-министър Василева подчерта значението на инвестициите в иновации и технологии за устойчиво използване на биомаса, както и важността от хармонизация на стандартите и сертификацията за биобазирани продукти. „Важно е регулаторната среда да се улесни чрез намаляване на административните пречки за разработване и внедряване на нови биобазирани продукти. Прилагане на пазарни стимули, като данъчни облекчения за продукти с доказани екологични ползи, биха увеличили тяхното търсене и конкурентоспособност“, заяви тя.
БТА припомня, че в интервю за БТА изпълнителният директор на Асоциацията на преработвателите на рибни продукти „БГ Фиш“ д-р Йордан Господинов заяви, че увеличението на квотата за улов на калкан е трайна тенденция, която се е случила благодарение на общите усилия на Европейския съюз, контролните органи, учените и не на последно място бизнеса. Той подчерта, че през последните години контролът е засилен, което даде положително отражение върху популацията на калкан и особено на младите форми.
„От коментарите на риболовците и риболовните организации считаме, че младите екземпляри още в пролетния период нарастват доста интензивно, което ни показва, че в морето има достатъчно храна и най-вероятно морето е доста по-чисто, отколкото беше преди. Това имаше тежест за взетото от Европа решение, защото тя не взема случайни решения за увеличение на квотите за улов на риба. Още повече, когато имаме предвид, че рибата намалява в световен мащаб като следствие на свръхулова и замърсяванията, затоплянето на световния океан, промяната на климата и други дейности, извършвани от човека, които влияят на рибите. Рядко се случва да се увеличи квота и то в нашите географски ширини, където знаете, че правилата трудно се налагат, законите обикновено трябва да се налагат, а не да се прилагат. Но това решение е добър знак за България, за Министерството на земеделието и храните, за контролните служби и най-вече за рибарския сектор и организациите, които имаме. Дали 82 тона са достатъчно или не – никога не е достатъчно, защото на рибарите, ако им бъде разрешено, ще ловят повече, но трябва да има принципи и правила докъде можем да стигнем. 82 тона не са малко. През последните години не можем да ги уловим поради други причини като ковид, военни положения, учения, забрани за улов“, допълни д-р Господинов.
