През последния месец в Ливан са били убити над 1200 души, а над 1,1 млн. са били разселени, сред които стотици хиляди деца. Фатме и семейството ѝ също са били принудени да избягат. Как се живее край бомбите в Ливан?
Бившият бизнесцентър „Азария“ в сърцето на ливанската столица Бейрут се е превърнал в убежище. В него в момента живеят около 250 семейства, много от които в палатки. Има вода, обща кухня, хуманитарни помощи, но не и достатъчно място, спокойствие и уединение.
Сред настанените там е и семейството на Фатме А. – тя, нейният съпруг, 7-годишната им дъщеря, както и майката на Фатме живеят заедно в лагера. Получили са две палатки, защото мъжът на Фатме се е ангажирал да помага на другите настанени, извършва ремонтни дейности, организира хората.
Фатме разказва, че ѝ е неприятно да чака на опашките за тоалетна и баня. Притеснява се от погледите на другите хора. Признава, че изпитва срам в такива ситуации. Затова и предпочита да си стои в палатката – насред чанти, одеяла и малко други вещи, които са успели да вземат със себе си при бягството.
През деня се опитват да водят нормален живот. Но вечерите са тежки: „Експлозиите са много силни. Хората се страхуват, много от тях спят облечени“, разказва Фатме.
Войната отдавна е достигнала Бейрут. Израел разшири атаките си и вече бомбардира и райони, които не са крепости на Хизбула, в това число и централните квартали.
Хизбула, подкрепяна от Иран, е класифицирана като терористична организация от САЩ, Германия и редица други държави, вкл. няколко арабски страни с преобладаващо сунитско население. ЕС е включил въоръженото крило на Хизбула в своя списък с терористичните групи.
Израел окупира ливанска територия в южната част на страната
В края на март израелският министър на отбраната Израел Кац обяви разширяване на окупираната територия в Южен Ливан – до река Литани, на около 30 километра от границата. Къщите в граничните села ще бъдат разрушени.
Според ливанския министър на отбраната Мишел Менаса това показва „ясно намерение да се наложи нова окупация на ливанска територия“. В съвместна декларация няколко европейски външни министри, в т.ч. и върховният представител на Европейския съюз, се обявиха за запазването на териториалната цялост на Ливан.
Но тези предупреждения не успокояват хората, за които вече няма надеждно сигурно място. „Избягахме, но знаем, че вече никъде не е безопасно. Повече от това обаче не можем да направим“, казва и Фатме.
Животът в южната част на Бейрут
Допреди няколко седмици семейството ѝ живеело в южната част на Бейрут – в гъсто застроен смесен квартал в едно от предградията. През последните десетилетия предградието се разраснало силно в резултат на миграцията – войните, политическите кризи и липсата на всякаква държавна подкрепа принуждавали все повече хора, които не могат да си позволят да живеят на друго място, да се заселват в покрайнините на Бейрут.
Предградието, в което са живели Фатме и семейството ѝ, е смятано за крепост на Хизбула. Но за жителите му то е преди всичко едно: дом. Също и за Фатме.
„Водехме нормален семеен живот – дъщеря ми ходеше на училище, съпругът ми работеше като дърводелец. Аз се грижех за дома, живеехме добре“, казва тя пред ДВ. Семейството се чувствало в безопасност.
В началото на март ливанската Хизбула се включи във войната и атакува Израел – след като САЩ и Израел нападнаха Иран и убиха духовния лидер аятолах Али Хаменей. След това насилието ескалира и в Ливан.
Бягство с кола
През първата нощ на военните сблъсъци семейството решило да се укрие в колата. Пренощували в нея. После се върнали в жилището си, където останали две нощи, но било твърде опасно. „Просто се страхувахме“, разказва Фатме. Най-вече за детето, затова взели решението да се махнат от това място.
Фатме чакала 5 години, за да забременее, и сега се страхува да не загуби дъщеря си. „Тя и до днес страда от последиците на войната от 2024 година. Измъчват я страхове, не смее да ходи никъде сама, при всеки шум си запушва ушите“, разказва майката на 7-годишното дете.
Според миротворческите сили на ООН в Ливан (UNIFIL) и ливанското правителство, от подписването на официалното примирие между Израел и Хизбула през ноември 2024 до днес са регистрирани над 15 400 негови нарушения и са загинали повече от 370 души. Инфраструктурата е разрушена и за много хора завръщането е невъзможно.
Страх от бомбите и дроновете
„Липсва ми домът ни“, казва Фатме. „Животът ми, вещите ми, навиците ми: преди месец всичко изглеждаше по друг начин. Сега животът ни е обърнат с главата надолу.“
Дъщеря ѝ често плаче и продължава да се стряска при всеки шум. „Тогава забравям колко много се страхувам и аз самата и успокоявам детето“, разказва Фатме.
Междувременно ситуацията в Ливан продължава да се влошава. Том Флетчър, координатор по спешната помощ на ООН, предупреди, че положението в Ливан се е влошило драстично: през последните четири седмици са били убити повече от 1240 души, а други 3500 са били ранени, сред които жени, деца и спасители.
В същото време над 1,1 милиона души са били разселени, сред които стотици хиляди деца. „В ход е цикъл на принудително разселване“, каза Флетчър. Семействата биват принуждавани отново и отново да бягат. „Разселването не е решение, а болезнена последна мярка, временна възможност да се запази достойнството.“
Има моменти, които дават надежда на Фатме. „Когато виждам дъщеря си да играе, си мисля, че всичко ще се оправи“, казва тя за ДВ.
Израелските дронове над Бейрут, експлозиите, отекващи наблизо и надалеч обаче, бързо връщат Фатме към реалността. А в момента това означава: две палатки и един несигурен живот.
„Ние не сме първото и няма да сме последното семейство, което е трябвало да бяга. Трябва да издържим.“ Фатме държи непременно това нейно послание да стигне до хората. „Искам всички там навън да знаят, че преди сме били добре. Че сме имали достоен живот.“
Източник: „Дойче Веле“
