Държавният глава Румен Радев заяви в обръщение към народа и Народното събрание, че ще внесе предложение в парламента за провеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година?“.
Предложението на президента постави на карта не просто избора на валута, а стратегическата посока на България – дали страната ще продължи по своя път като част от обединена и просперираща Европа, или ще поеме курс към авторитарни модели на управление, характерни за постсъветските режими.
Радев явно се надяваше, че с този ход ще мобилизира евроскептичните гласове и ще постави под въпрос дългогодишния стремеж на България към европейска интеграция. Но се случи нещо неочаквано – инициативата му консолидира проевропейските сили в страната.
Обратен ефект
Вместо да разклати европейската перспектива на България, призивът за референдум на Радев доведе до изненадващо обединение на парламентарните проевропейски сили. В Народното събрание ясно и категорично 169 депутати заявиха, че няма да подкрепят предложението му – мнозинство, по-голямо от конституционното, способно дори да свали президента от власт при сериозна политическа криза.
Проевропейското мнозинство в парламента от години беше разпокъсано. ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС често стояха на противоположни полюси по различни въпроси. Дори седем предсрочни избори не успяха да ги обединят. Но обръщението на Радев, което бе възприето като антиевропейски акт, предизвика консолидация на иначе непримиримите политически опоненти в името на една обща кауза – запазването на европейското бъдеще на България.
А освен всичко останало, президентът направи и неоценима услуга на Бойко Борисов и ГЕРБ. Чрез тази провокация, на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ ще им се наложи да гласуват заедно с ГЕРБ и ДПС – нещо немислимо до този момент.
Българското общество реагира остро
Не само парламентът, но и българското общество изпадна в ярост и недоумение от антиевропейската позиция на президента. Въпреки активността на „Възраждане“ и други евроскептични формации, социологическите проучвания показват, че те нямат мнозинство нито в парламента, нито сред населението. Обръщението на Радев не само не разклати европейската принадлежност на България, а напротив – обедини проевропейската общност, като я изправи срещу популистките внушения за завой на Изток.
Европейски сигнал към Брюксел
Предстоящото гласуване в парламента, на което се очакват около 169 гласа против предложението на Радев, ще изпрати ясен сигнал към Брюксел, че България остава убедена в своето европейско бъдеще. Това не просто ще затвърди курса на страната към еврозоната, но и ще докаже, че българското общество е готово да защити своята европейска идентичност, дори когато държавният глава се опитва да я постави под въпрос.
Парадоксът на Радев
Иронично или не, Радев, който се позиционираше като критик на „европейските диктати“, в крайна сметка обедини демократичната общност в България. Неговият призив за референдум консолидира политическите сили около единна визия за европейското бъдеще на страната – нещо, което не успяха да постигнат нито многобройните избори, нито опитите за политически коалиции.
Мястото на България е в Европа
Времето е доказало, че мястото на България е сред демократичните държави на Европейския съюз, където върховенството на закона, човешките права и икономическото развитие са основни принципи. Опитите за завой към източни модели на управление не само застрашават националната сигурност, но и се противопоставят на историческия избор на българския народ. Европа е не само географският дом на България, но и нейният естествен цивилизационен избор.
Пътят на България е на Запад – към модернизация, стабилност и европейски просперитет. Всяко отклонение от този курс би било стъпка към изолация и несигурност. С действията си, макар и неволно, Румен Радев постигна едно неочаквано обединение – консолидира проевропейското мнозинство, което ще отведе България още по-уверено към сърцето на Европа.
