В контекста на съвременната геополитика, където икономическата зависимост често надвишава военната мощ, ново проучване на изследователската лаборатория „AidData“ от университета „Уилям и Мери“ разкрива един от най-парадоксалните аспекти на XXI век: Съединените щати – водещият глобален политически и военен хегемон, основният критик на китайската икономическа експанзия – всъщност са най-големият получател на официални кредити от Китай. Сумата е впечатляваща: над 200 милиарда долара, които финансират почти 2500 проекта в ключови сектори на американската икономика.
Този резултат променя традиционния ни поглед върху икономическото противоборство между Вашингтон и Пекин. Оказва се, че зад политическите декларации и стратегическите заплахи съществува сложна, взаимосвързана мрежа от финансови зависимости, която не само свързва икономиките на двете суперсили, но също така ги интегрира на ниво инфраструктура и корпоративно финансиране.
Неприятната истина: САЩ като клиент на Китай
Докладът на „AidData“ представя картина, която изглежда почти немислима на фона на нарастващите политически противоречия между САЩ и Китай. Докато Вашингтон обсъжда „икономическо разграничаване“ и ограничения на китайските инвестиции, китайски държавни компании и финансови институции финансират проекти в САЩ, включващи съоръжения за втечнен природен газ в Тексас и Луизиана, както и центрове за данни във Вирджиния, до терминали на основните американски летища – JFK и Лос Анджелис.
В допълнение, Пекин участва и в подсилването на американската енергийна инфраструктура, предоставяйки средства за газопроводи като „Метърхорн експрес“ и дори за оспорвания „Дакота аксес“.
Най-деликатният аспект обаче е, че китайски държавни кредитори са предоставяли финансиране не само за инфраструктурни проекти, а и за корпоративни гиганти от класацията Fortune 500 (ежегоден списък на най-значимите компании в Съединените щати, бел. ред.). Сред тях са Amazon, AT&T, Verizon, Tesla, General Motors, Ford, Boeing, Disney – имена, които трудно можем да свържем с зависимост от Пекин. И все пак това е факт.
Китай променя стратегията: от Глобалния Юг към богатия Запад
Най-значимият стратегически извод от доклада е, че Пекин пренасочва своя кредитен импулс.
Докато през 2000 година 88% от китайското външно финансиране е било насочено към държави с ниски и средни доходи – основни участници в инициативата „Един пояс, един път“ – през 2023 година този дял пада до само 12%.
Това не е просто цифра. Това е сигнал за културна промяна в китайската външна политика.
Пекин вече не търси влияние чрез грандиозни инфраструктурни инициативи в Африка или Азия, поне не в предишните обеми. Вместо това той таргетира развитите икономики – дискретно, целенасочено, чрез кредити, инвестиции и корпоративни участия.
Великобритания е получила около 60 милиарда долара, Европейският съюз – 161 милиарда, а в САЩ китайските средства са проникнали толкова дълбоко, че е трудно да се направи ясна разграничителна линия между икономическа необходимост и геополитически риск.
Основният въпрос: Кой от кого зависи?
Тази нова глобална среда поставя сложни и предизвикателни въпроси.
Кой има по-голяма влияние в такава икономическа връзка: кредиторът или получателят?
Дали Китай укрепва своята позиция на глобален икономически лидер, или рискува да бъде прекалено изложен, инвестирайки в държави с високи доходи и мощни институции, които няма да позволят на Пекин да налага условия?
Или може би САЩ – най-отявленият критик на китайското влияние – всъщност са сред страните с най-висока зависимост от китайски капитал?
Отговорът не е ясен.
Но едно е сигурно: фактът, че Америка е най-големият получател на китайски кредити, напълно променя общоприетите схващания за конкуренция и зависимост.
Пекин играе дългата игра
В крайна сметка анализът на „AidData“ подчертава ключова истина: Китай продължава да изпреварва света в онова, което владее най-добре – икономическото управление. В свят, в който глобалните алианси се изменят, а икономиките се реорганизират, Пекин използва своя огромен финансов ресурс не просто за инвестиции, а и за създаване на нови зависимости, разширяване на влиянието си, навлизане в стратегически сектори и за печалба на територия, където малко хора го очакват.
И фактът, че Съединените щати са най-големият получател на китайски средства, само подчертава колко сложен, противоречив и взаимосвързан е светът, в който живеем.
И вероятно колко малко разбираме за истинската игра на силите, която се води зад завесата на международната политика.
По материали на БТА и AidData.
