Драматичният инцидент със стрелбата по двама военнослужещи от Националната гвардия на САЩ пред Белия дом във Вашингтон предизвика не само шок, но и бурна политическа реакция — президентът Доналд Тръмп побърза да обяви атаката за „терористичен акт“ и спря приемането на нови имигранти от Афганистан, което веднага доведе до спиране на всички молби за имиграция от афганистански граждани.
Събитията се развиха на фона на засилени мерки за сигурност в столицата — освен вече разположените войници на гвардията, след стрелбата Тръмп нареди изпращането на още 500 военнослужещи, а властите започнаха стриктна проверка на всички афганистанци, приети след 2021 г.
Това предизвика вълна от тревога сред имигрантските общности: само един случай — и целият процес на убежищe, социална интеграция или ново установяване може да бъде блокиран или преживян със стигма.
Колективното отношение към всички, които се смятат за „чужди“, лесно се изкривява
Политическата реторика в САЩ е в посока на „това не е просто престъпление, това е заплаха за нацията“, „неуправлявани имигранти“ и бързо се превърна в основа за нова вълна на страхове, законодателни мерки и вероятна дискриминация.
В условията на такова напрежение, колективното отношение към всички, които се смятат за „чужди“, лесно се изкривява: всеки „различен“ вече може да бъде повод за колективно подозрение.
Европа също отдавна има своите страхове, свързани с имигрантите. Не само в последните десетилтия, но и векове назад, Старият континент е бил обект на поселения и инвазия от далечни народи, носещи друга култура и ценности. Докато Стара Европа е готова да сподели ценностите им, те не са и са по-склонни да ги рушат.
Но не в това е големият проблем. Тревожното в случая е, че конкретният трагичен акт в САЩ, който отново върна топката в полето на консерваторите, направи именно това – легитимира говоренето, което е „анти“. Не само срещу мигрантите, то с лекота може да бъде обърнато като „анти“ всеки, който е различен и не споделя ценностите и идеите на управляващите.
Това означава, че обществото може да започне да приема за нормално замяната на разумния, доказателствен подход към престъпността — с генерализация и наказание над групи, чиято единствена вина е произходът им.
Историята помни много такива случаи — единични криминални актове, които са оползотворени за колективни наказания. Това често води не до сигурност, а до раздори, недоверие, стигма и нови проблеми, често много по‑тежки от първоначалната заплаха.
Може би САЩ нямат шанс да избегнат втора вълна на омраза. В страната на демокрацията процесите са започнали да се движат в обратна посока – институциите са парализирани, заканите са част от ежедневната реторика на президента и обкръжението му, а това се харесва на много хора на други континенти.
Моралът трябва да остане водеща сила, макар че днес срещу християнската забрана „не убивай“ се цитира друга част от Евангелието: „Ако едно дърво не дава плод, отсечи го“. И така с лекота се оправдава убийството на различните.
Ако се стигне до масови депортации, стигма и за затваряне на граница пред цели общности, Съединените щати – държава, изградена от имигранти, ще загубят не само моралния си капитaл, но и своята нравствена устойчивост.
Глобален „вълнов ефект“
Америка често задава международната тоналност. Ако се въведат нови рестрикции, те могат да послужат за президентите или правителствата в Европа и други региони като „обоснован аргумент“ срещу хора, идващи от конфликтни зони или културно различен произход.
Трябва сериозно да бъде осмислена подобна реторика, защото тя не е далеч от руската доктрина за чистата православна християнска нация (да не забравяме факта, че убиецът на Чарли Кърк се оказа младеж, възпитан в консервативно християнско семейство), която не допуска чужди. Подобни утопични идеи единствено връщат човечеството хилядолетия назад, когато, яздейки с месеци народите и нашествениците едва ли са си представяли, че светът след векове ще стане твърде малък за всички.
Новата вълна от ксенофобия и разделение отдавна е факт. Това обаче се възприема като необходима реакция на защита срещу всеки, носещ различни ценности и под всеки, се има предвид – престъпниците, които заслужават присъда, но и техните роднини и сродници.
Политиката на справедливост трябва да е индивидуална, не колективна. Безопасността няма да бъде постигната чрез масови репресии, проверяващи всеки мигрант, а чрез целенасочена, разумна и доказателствена работа на службите — а не чрез злоупотреба с страх и предразсъдъци.
Само защото някой е от Афганистан (или от която и да е друга страна), това не означава, че е заплаха. Но при всяка неконтролирана реакция, при всяка невинна жертва — демокрацията и човещината са първите, които страдат.
Трябва да държим политиците отговорни — и да не позволим трагичен единичен случай да се превърне в революция на омраза.
