Да припомним: с присъединяването си към ЕС през 2007 г. България поема задължението да се присъедини към паричния съюз (еврозоната), когато успее да постигне критериите за това, а дотогава действа дерогация. Това е задължение за всички страни в ЕС, с едно единствено изключение – Дания. От 2020 г България е в ERM II (European exchange rate mechanism), преддверието на Еврозоната. Днес, както изглежда, България покрива критериите за членство, както вероятно ще потвърди и съответният конвергентен доклад на Комисията.
Също така от 1997 г. в България действа валутен борд, като обменният курс на българският лев е фиксиран към еврото в съотношение фиксирано от закона (първоначално към германската марка). Според правилата на борда правителството няма цялата свобода на паричната политика, не може да девалвира лева и не може да изразходва по свое усмотрение валутния резерв. Така по същество България е по някакъв начин вече в еврозоната, без да използва пряко еврото. А две държави в Европа (Черна гора и Косово) са се отказали от собствена валута и използват еврото като своя валута, без да са част от еврозоната.
На този фон и в навечерието на конвергентния доклад за членството в еврозоната, се разрази буря от дискусии и протести, настояващи за отлагането му. Още през април 2023 г. „Възраждане“ събра над 600 хиляди подписа за свикване на референдум „за запазване на българския лев“. Народното събрание тогава гласува против, а Конституционният съд, сезиран по въпроса, отхвърли възможността за референдум по задължение съгласно ратифициран международен договор. Вследствие официалната позиция на „Възраждане“ не е „срещу въвеждането на еврото изобщо“, а срещу датата за въвеждането му. Това, обаче, не е видно от днешните позиции на партията, обявени на сайта й. А напоследък и президентът инициира референдум за въвеждането на еврото от 2026 г., който беше отклонен от обсъждане в Народното събрание и вероятно няма да се случи. Но той активизира публичните спорове по въпроса и го постави сред централните теми на политическото говорене.
Какви са аргументите срещу еврото?
Според „Възраждане“ има шест основни причини „защо трябва да запазим българския лев“:
- България ще загуби правото сама да определя паричната си политика.
- България няма да има равен глас при взимането на решения в еврозоната.
- Ние не сме приоритет на Европейската централна банка.
- Шокова инфлация в първите години, особено за стоките от първа необходимост.
- Ще се освободят милиарди от валутния борд, които могат да бъдат източени от политиците при сегашните нива на корупция.
- България има риск да задлъжнее и тръгне по пътя на Гърция.
Първите два аргумента са известни още от присъединяването на България в ЕС, който не е вече само междуправителствена организация, а високо интегрирана общност с наднационално право и институции. В нея всяка държава-членка доброволно е предоставила част от суверенните си права на наднационалните институции. България няма да е изключение, това е валидно за всичките 27 членки на ЕС, както и за всичките 20 членки на еврозоната. Колкото до равния глас, България членува и в МВФ, където държавите също нямат равен глас, но никой не иска страната да напусне тази организация. От друга страна, България е нетен потребител на европейски фондове, които в цялост надвишават многократно вноската й към общия бюджет. Ефектът от тези фондове е видим в много случаи и страната едва ли сама би постигнала същото без тази солидарна подкрепа от ЕС.
Колкото до шоковата инфлация, темата вече беше нашироко коментирана и това е само насаждане на страхове. Особено след лошия ни опит с галопиращата инфлация през 1997 г., когато съвсем извън еврозоната България изпадна във финансов колапс. Както е видно, инфлацията се движи и без еврото.
Последните два аргумента не визират специфично въвеждането на еврото, а корупцията. Еврото не е причина за корупцията, която се е развила достатъчно при използването на лева и при наличието на валутен борд. Така че, прехвърлянето на дълбоки проблеми във вътрешната политика към еврото е спекулация, защото никъде другаде, където единната европейска валута е заменила националната, държавите не са преживели източване на валутния борд или криза като в Гърция (където причината не е била еврозоната, а корупцията на управляващите).
Тези аргументи всъщност са не само за датата на влизане в еврозоната, а изобщо против приемането на еврото, т.е. против членството на България в ЕС. Тази наглед невидима промяна в позицията, влияе силно на общественото мнение и води до неразбирателство за това, какъв е проблемът. Според едно последно проучване на „Мяра“ от януари 2025 г. 57,1% от българите са против приемането на еврото като официална валута. 39% са на срещуположния полюс, а 3,9% нямат мнение по въпроса. Но на въпроса, кога да се приеме еврото, отговорите са различни: според 25,7% от респондентите единната европейска валута трябва да се приеме от 1 януари 2026 г. 30,8% от анкетираните смятат, че е добре България да приеме еврото, но на по-късен етап. А 41,4 % са на мнение, че страната ни не трябва да заменя лева с евро. 2,1 процента пък нямат мнение по въпроса. Тези разминавания в мненията показват объркване, което е напълно обяснимо, защото каква компетентност е необходима, за да може гражданинът да прецени, кога точно е добре да се приеме еврото и дали изобщо е добре да се приеме.
Именно това затруднение се решава с използването на лесни аргументи:
„Ние Живеем в България , разбира се че трябва да си пазим Лева , децата ни да учат нашата история, да пазим и поддържаме нашите традиции и да сме Благодарни ,че живеем тук сега в нашата България!“ – четем във Фейсбук профил на критик на еврото.
„Протестирам в защита на българския лев и против еврото. Не желая чужда валута.“ – чуваме от друг противник на еврото.
„Еврозоната е без изход – повече бедност, по-малко суверенитет“ – четем на сайта на „Възраждане“.
С други думи – защита на „нашето“ срещу „чуждото“, защита на националната идентичност срещу чуждестранните влияния. Апел към един разбираем за всички и самоочевиден патриотизъм, който всички сме научили със стихчето на Вазов: „Всичко българско и родно, любя, тача и милея“. Ако обаче погледнем по-задълбочено към стихчето, веднага ще се запитаме, а дали „всичко българско“ заслужава да бъда тачено?
Защо обаче толкова много хора приемат радушно такива аргументи? Надменната позиция на някои решителни привърженици на еврото е, че това са „прости и необразовани“ хора, склонни към всякакви манипулации, че това е резултат от пропагандата на Путин, че това е дълбоко неразбиране на истинските интереси на България и т.н. В едно съвременно общество има от всичко това, но не ми се струва разумно да се приема такова „просто“ обяснение. Мисля, че зад съпротивата срещу еврото се крие нещо друго, за което се говори много по-малко.
От социологическите проучвания и от наблюденията на изследователите става ясно, че обществото ни е разделено по отношение на въвеждането на еврото. Това разделение, изглежда, не е по въпроса за членството на България в ЕС (по този въпрос има значително мнозинство, което го подкрепя), а по въпрос, който само на пръв поглед е за еврото. Разделението е всъщност по-дълбоко и структурно, между онези, които още през 1990 г. Зигмунд Бауман определи като глобализирани и локализирани. Новата вълна на глобализацията от последните 40 години раздели обществата, включително в България, на две основни категории – онези, които поради своя икономически, културен и социален капитал се вписаха успешно в глобализацията и онези, които, обратно, се почувстваха пренебрегнати, отхвърлени, забравени, някак оставени извън ползите от нея. Интегрирането на България в ЕС е изживявано по същия начин – в обществото има печеливши, но също и не толкова печеливши и дори убедени, че са сред губещите.
Ето защо съпротивата срещу въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. крие всъщност недоволството от това, че си останал на страната на губещите, поради което се отнасяш с недоверие, дори съпротива срещу официалните институции, които смяташ за твърдо застанали на страната на печелещите и пренебрегващи губещите. Именно затова най-същественият въпрос е за това ново неравенство, подхранвано от много стари неравенства, но въвеждането на еврото не е сред причините за това. Неравенствата се коренят в логиката на доминиращия модел на корпоративния глобален капитализъм, а отношението към въвеждането на еврото е нещо като странична щета на съпротивата срещу разширяващите се неравенства.
Какви са реалните рискове от въвеждането на еврото?
Не са за галопираща инфлация, нито за стопяване на спестяванията, нито за обезценяване на недвижимата собственост, нито за загубата на суверенитет (вече много ограничен със самия валутен борд). Мнозина икономисти са много нюансирани по въпроса и дори онези, които изглежда се противопоставят на въвеждането на еврото от 2026 г. обясняват много по-сложно този въпрос (стига до ги четем изцяло и с разбиране).
Често цитират автора на валутния борд Стив Ханке, поканен в София за конференция в София организирана от „Възраждане“ на 7 февруари 2025 г. В пространно интервю за БНР от 28 февруари 2025 г. той казва: „Според мен влизането в еврозоната би било неправилно решение. Лошо решение. От политическа гледна точка би било пълна катастрофа. Знаем като цяло за корумпираността на българските политици и за желанието им да харчат свободно парите на данъкоплатците.“ Защото според него българските политици са „арогантни, невежи и корумпирани.“ Но също така обяснява: „Вие знаете ли, че България е де факто в еврозоната. По смисъла на валутния борд левът е клонинг на еврото. Ако не ви харесва да имате лев, просто можете да го обмените по фиксиран обменен курс с евро. Така че левът и еврото са равностойни.“ Основният аргумент на Стив Ханке срещу приемането на еврото е, че има риск корупцията да превърне това в „гръцка криза“. Но добавя и друго: загуба на „суверенитет на паричния режим“, защото „Ако нещо се обърка с еврото, всички които са де юре в еврозоната, няма как да излязат. А България лесно би могла да смени основната валута – от евро на американски долар или някаква друга валута.“ Виждате, колко много противоречиви аргументи, включително въпросът за суверенитета, но пък суверенитет и за политици, които са „арогантни, невежи и корумпирани.“
Икономистът Боян Дуранкев е много по-прецизен при описанието на ползите и рисковете от приемането на еврата. В интервю за радио „Фокус“ от 24 април 2025 г. той обяснява: „Еврото обедини парите на страните, и това е добрата новина, но не обедини икономиките, и това е лошата новина. Тоест еврото е като брака – всички са „за“, докато не започнат да плащат сметки.“ Основният риск е, че „Европа няма ясна обща икономическа и фискална политика“, т.е. нещо, което се отнася до състоянието на ЕС в момента и е очевидна нуждата от дълбока реформа. Но от друга страна според него предимствата от приемането на еврото са големи, особено при загубата на доверие към долара и пазарните шокове след екзотичните мита и тарифи, въвеждани от Тръмп.
Исканият референдум, първоначално от „Възраждане“, но напоследък и от президента, изигра неочаквана роля. Той активизира публичното говорене по темата и накара мнозина да експлицират по-ясно тезите и намеренията си. Един дебат, който беше твърде невидим през последните години, засенчен до голяма степен от поредицата безрезултатни предсрочни парламентарни избори слез април 2021 г. и повтаряната до банализиране фраза, че влизането на България в Еврозоната е стратегическа цел.
Влизането на България в ЕС беше стратегическа цел, а приемането в Шенгенското пространство и в Еврозоната са следствие от това. Те са по-скоро инструменти за нещо далече по-съществено – животът в България да стане по-привлекателен за българските граждани. Това, последното, обаче, изисква много други по-съществени неща.
Две са най-важните от тях и те непременно са свързани: политиките срещу неравенствата и срещу корупцията. Ако благодарение на влизането ни в Еврозоната тези политики бъдат насърчени и имат видим ефект, гражданите ще бъдат удовлетворени и съпротивата срещу еврото ще отслабне. И обратно, съпротивата срещу еврото ще нарасне, ако мнозина от гражданите видят, че въвеждането му не съдейства за преодоляването на нетърпимите неравенства и корупцията. Ако, напротив, от еврозоната се възползват най-вече корумпирани политици и бизнесмени, ако правителствата постъпят като тези в Гърция отпреди кризата с дълга, ако фискалния резерв на валутния борд бъде разграбен от частни интереси. Това са истинските рискове, а не самото въвеждане на еврото като национална валута.
*Текстът е публикуван в блога на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
