Дълбоко чувство на неразположение е обхванало ЕС. Политическата обстановка в двете най-големи страни членки на блока, Франция и Германия, е в криза, отношенията между тях – също. Междувременно, слабите лидери, потиснатият растеж и големите фискални и миграционни предизвикателства доведоха до остро недоволство в целия континент.
Само преди две години перспективите на Европа изглеждаха много различни, след като руската пълномащабна инвазия в Украйна накара блока да даде приоритет на по-голяма геостратегическа цел. Германия отдели 100 милиарда евро за промяна в политиката си за отбрана и сигурност. Френският президент Еманюел Макрон рестартира отношенията с Източна Европа, отхвърляйки историческото отвращение на страната си към разширяването на ЕС. Блокът преодоля самоналожените си бюджетни ограничения, за да осигури финансиране за Украйна и приложи 14 кръга широкообхватни санкции срещу Русия.
Но това усещане за цел сега изглежда изгубено – и, изненадващо, връщането на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом може да е нещото, което ще го върне.
В сегашния си вид Франция и Германия са допринесли най-много за сегашното неразположение на ЕС. Хазартът на Макрон с предсрочните избори доведе до много по-нестабилна и непредвидима политическа среда, а спираловидният фискален дефицит на страната опетни икономическото му наследство – а с това и доверието му в ЕС. Междувременно в Германия една слабата и очукана коалиция може дори да не изпълни мандата си.
Проблемите на блока, разбира се, не са само френско-германски. Предизвикателствата, с които страните-членки се борят най-много – сигурност, отбрана, миграция и фискална политика – са най-малко податливи на колективни действия в целия ЕС, защото са присъщи за вътрепното управление на отделните държави: граници, данъци и национална сигурност. И все пак, с ограничен апетит за обединяване на държавите в тези области, лидерите на ЕС ще се борят да отговорят ефективно на тревогите на европейците, които допълнително подхранват популизма и политическата фрагментация.
Тръмп може да помогне точно тук.
Повечето лидери на ЕС, с изключение на премиера на Унгария Виктор Орбан, премиера на Словакия Робърт Фицо и премиера на Италия Джорджия Мелони, искаха вицепрезидентът на САЩ Камала Харис да спечели изборите в САЩ. Страховете им са четири:
- възможното оттегляне на САЩ от НАТО и краят на ангажимента на Америка да поддържа сигурността на континента;
- едностранното прекратяване на огъня и мирно споразумение между Русия и Украйна в противоречие с интересите на Киев и Брюксел;
- евентуална разрушителна търговска война;
- и влиянието на Тръмп върху крайната десница в ЕС.
Всичко това са основателни опасения. И все пак те са краткосрочни и недалновидни и пренебрегват стимулиращия ефект, който би могъл да има шокът от второто президентство на Тръмп.
Победата на Тръмп веднага би съживила плановете за по-общ дълг на ЕС за сигурността и отбраната на блока. Тази идея, първоначално прокарвана от Макрон и подкрепена от новия върховен представител на ЕС Кая Калас, дори спечели мълчаливата подкрепа на пестеливата Северна Европа, но загуби инерция след изборния гамбит на френския президент Макрон. Шокът от втория мандат на Тръмп несъмнено ще я разпали отново, защото Германия – страната, която най-неохотно подкрепя идеите на Макрон – е и страната, която най-много се страхува от загубата на гаранцията за сигурност на Америка.
Същото би било вярно и за мрачните икономически перспективи на континента. Диагнозата на бившия президент на Централната банка Марио Драги за инвестиционна дупка от 800 милиарда евро на година може да бъде запълнена само чрез по-общо финансиране. То изисква различен подход към индустриалната и фискална политика в целия ЕС, а евентуална търговска война с Тръмп би могла да ускори старта на тези процеси.
Връщането на бившия президент на САЩ начело може да има два допълнителни благоприятни ефекта за Европа:
- Първо, това би добавило тежест към опита на Европейската комисия да преразгледа напълно бюджета на ЕС и да го направи по-подходящ – харченето на приблизително две трети от финансите на блока за селскостопански субсидии и кохезионни фондове е малко вероятно да бъдат устойчиви, когато се сблъскат с екзистенциалните рискове, които представя Тръмп.
- Второ, това би стимулирало и без това закъснялото рестартиране на отношенията между Обединеното кралство и ЕС, тъй дипломати от двете страни вече смятат, че завръщането му ще ги тласне да намерят по-креативни начини да надскочат червените си линии.
Съществува, разбира се, рискът президентството на Тръмп да насърчи центробежните инстинкти на ЕС, а не неговите интегративни. Опитите на Тръмп да раздели ЕС чрез двустранни отношения със страните-членки може да се окажат успешни, особено ако той обвърже въпроси с търговията и отбраната. Нещо повече, частично или евентуално пълно изоставяне на НАТО от страна на САЩ може да предизвика паника сред европейците, водеща до отговор „всеки за себе си“.
Няма съмнение, че президентството на Тръмп ще постави на изпитание демократичната култура на Америка и глоблните институции. Това не е нещо, което да се пренебрегне с лека ръка, но може да се окаже шокът, необходим на ЕС, който да предотврати изпадането му в дълъг и вероятно окончателен упадък.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
