След залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро на дневен ред отново са амбициите на президента на САЩ Доналд Тръмп към остров Гренландия – част от Дания и НАТО. Опитите на Вашингтон да придобие територията датират още от 19 век. Каква е ролята на САЩ в историята на Гренландия?
На фона на залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро от САЩ на 3 януари, Вашингтон засили натиска да придобие датския арктически остров Гренландия.
Този път администрацията на американския президент Доналд Тръмп изглежда решена да предприеме конкретни действия. Тази седмица държавният секретар Марко Рубио каза пред конкгресмени, че САЩ искат да „купят“ острова от Дания, а съвсем скоро Рубио планира да разговаря лично с датски официални лица по темата.
Самият Тръмп многократно е казвал, че Вашингтон се нуждае от контрол над територията и не изключва възможността да я превземе със сила.
„Имаме нужда от Гренландия“, каза Тръмп пред репортери на борда на президентския самолет „Еър Форс 1“ в неделя. „В момента тя е от стратегическо значение. Гренландия е обградена с руски и китайски кораби отвсякъде.“ По негови думи Дания няма да е в състояние да защити острова.
Ден по-късно по време на интервю за Си Ен Ен влиятелният зам.-началник на кабинета на Тръмп по политическите въпроси Стивън Милър беше попитан дали САЩ изключват възможността за използване на военна сила за превземане на острова. Той не отговори директно, но каза, че според него „никой няма да воюва със Съединените щати за бъдещето на Гренландия“.
Междувременно съпругата му Кейти Милър публикува в социалните мрежи илюстрация с карта на Гренландия, оцветена в знамето на САЩ.
Премиерът на Дания Мете Фредериксен отговори на амбициите на администрацията на Тръмп на 5 януари, като каза, че „няма да приемем ситуация, в която ние и Гренландия сме заплашени по този начин“. Позовавайки се на членството на Гренландия в НАТО като територия на Дания, тя добави: „Ако САЩ решат да атакуват военно друга страна от НАТО, тогава всичко спира“.
Настоящият фокус върху Гренландия е най-новото проявление на дългогодишния интерес на Вашингтон към територията, която САЩ за първи път обсъждат да закупят от Дания още през 1800-те години.
Гренландия е покрита с лед, но името ѝ се превежда като „зелена земя“. Така я кръщава скандинавският изследовател Ерик Червения през 10-и век. Първият заселник избира името и се мотивира така: „хората ще бъдат привлечени да отидат там, ако има благоприятно име“.
Нордическите заселници не се задържат дълго в Гренландия. Изследователите смятат, че те са станали жертва на променящия се климат и на икономическите сътресения, причинени от чумата, наред с други трудности. До 1721 г., когато датски мисионери пристигат за първи път на острова, там живее само коренното инуитско население.
Един мисионер описва издръжливите ескимоси в Гренландия като толкова жадни за калории, че биха яли въшки, изскубани от собствените им дрехи. Той твърди, че за да не хабят минерали, те „изстъргвали потта от лицата си с нож и я облизвали“.
Дания обявява суверенитет над Гренландия през 1921 г. и налага търговски монопол върху острова. Забраната на външни търговци позволява на Копенхаген да купува китова и тюленова мас – ценен източник на гориво за фенерите – при строго определени условия.
По време на Втората световна война Дания е нападната от нацистка Германия, което оставя датската територия Гренландия отворена за потенциално германско завладяване.
Джордж Л. Уест, офицер от американската дипломатическа служба, си спомня, че президентът на САЩ Франклин Рузвелт „веднага реши, че трябва да направим нещо за Гренландия“. Американските войски окупират територията, като подсигуряват използването на ценната й мина с криолит.
Тъй като прогнозите за времето са решаващ фактор за воденето на война, нацистките агенти правят многократни опити да създадат тайни метеорологични станции в изолирани части на Гренландия.
„Изглежда, че голяма част от времето в Западна Европа се появява на този леден връх. От военна гледна точка е безценно да се получават метеорологични доклади оттам“, обяснява Уест и добавя, че част от американската мисия в Гренландия е да „намери тези [незаконни нацистки метеорологични станции] и да ги унищожи“.
След войната САЩ връщат контрола над Гренландия на Дания, но не изтеглят военните си сили. През 1951 г. двете страни подписват споразумение, което позволява на Вашингтон и новосъздадения военен алианс НАТО да „подобрят и като цяло да пригодят района за военни нужди“.
Една от американските „изследователски“ бази в Гренландия е прикритие за проект „Леден червей“ – планирана мрежа от площадки за изстрелване на ядрени ракети под ледения щит на Гренландия, насочени срещу Съветския съюз.
Тайната американска ядрена база е обречена от самото начало. Инженерите се сблъскват с постоянно променящ се лед, който се извива и изкривява около силозите, предназначени да съхраняват деликатни ядрени бойни глави, и през 1966 г. тя е изоставена. Радиоактивните отпадъци от обекта остават заровени под леда.
Предложенията за закупуване на Гренландия от САЩ датират от 1867 г., когато идеята за първи път е сериозно обсъдена във Вашингтон.
През 1946 г. Копенхаген получава конкретно предложение за Гренландия, на стойност около 1 милиард долара, което един сенатор описва като „военна необходимост“ за САЩ.
Датският външен министър отхвърля предложението с аргумента, че „макар да дължим много на Америка, не смятам, че им дължим целия остров Гренландия“.
През 2019 г., по време на първия мандат на Тръмп, американският президент многократно предлага САЩ да завземат територията, но изявленията му са отхвърлени като несериозни. След като обаче Тръмп превърна територията в приоритет през втория си мандат, Дания реагира, като увеличи значимостта на символа на полярната мечка – представляваща Гренландия – в герба на датския крал и повтори, че територията не е за продан.
Днес Гренландия управлява много от собствените си институции, включително собствен парламент, но остава силно зависима от Дания.
Територията получава близо 600 милиона долара помощ всяка година от Копенхаген, фонд, който представлява повече от половината от целия държавен бюджет на Гренландия и се равнява на повече от 10 000 долара за всеки от 57 000-те жители на територията.
Повечето гренландци подкрепят независимост от Дания, но около 85% от тях се противопоставят на превръщането на острова в територия на САЩ, според проучване от 2025 г.
Сложността на геополитическата буря, която се заражда над Гренландия, беше обобщена от министър-председателя на територията Муте Егеде, който през януари 2025 г. каза пред репортери: „Не искаме да бъдем датчани, не искаме да бъдем американци, искаме да бъдем гренландци.“
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа„.
