На 22 април светът отбеляза Деня на земята, но равносметката за климатичните промени и влиянието им върху околната среда е горчива. Екстремните метеорологични явления се увеличават, климатът се променя и оформя нови пейзажи и начини на живот (в отрицателния смисъл), като световната икономика е все по-подвластна на тези явления. В голямата си част те засягат ключови сектори като селското стопанство, промишлеността, търговията по плавателните пътища.
Климатичните промени ще намалят бъдещите глобални доходи с около 19 на сто през идните 25 години в сравнение с един въображаем свят, в който няма затопляне, като най-бедните райони и хората, най-малко отговорни за климатичната криза, ще понесат най-големия финансов удар.
Тази теза се потвърждава и от ново изследване, публикувано на 17 април в списание „Нейчър“ от изследователи от германския институт за проучване на климатичните промени в Потсдам. Икономическото влияние на климатичните промени върху доходите на отделните хора вече се оценява на около 38 трилиона долара годишно до 2049 година. До 2100 година финансовите разходи може да се удвоят спрямо оценката от предишни проучвания.
Новият документ подчертава, че страни като Германия (-11 на сто), Франция ( -13 на сто), САЩ ( -11 на сто) и Великобритания (- 7 на сто) ще загубят дял от брутния си вътрешен продукт (посоченото в скоби) дори до средата на века. Най-засегнати ще са страните във вече горещите региони, сред които са Боствана (-25 на сто), Мали (-25 на сто), Ирак (-30 на сто), Катар (-31 на сто), Пакистан (-26 на сто) и Бразилия (-21 на сто).
„Предвиждаме сериозно намаление на доходите в по-голямата част от регионите, сред които Северна Америка и Европа, като най-засегнати ще са Южна Африка и Азия. Тези понижения се дължат на въздействието на климатичните промени върху различни аспекти, свързани с икономическия растеж като селскостопанските добиви, производителността на труда и инфраструктурата“. Това заяви авторът на проучването Максимилиан Коц.
Ноа Дифенбау, професор и изследовател в университета „Станфорд“, твърди, че климатичните промени ще изострят неравенствата, тъй като е очевидно, че финансовият удар няма да бъде разпределен по равно и това ще доведе до миграция, бедност и конфликти.
САЩ и Европа са в риск
Развитите страни не могат да мислят, че ще бъдат подминати от случващото се, тъй като балансът и при тях ще е тежък, пише италианското издание „Мъни“.
В статия, публикувана в „Кънсюмър рипортс“ (американска потребителска организация с нестопанска цел – бел. ред.) от консултантската компания Ай Си Еф (ICF), се посочва, че личните загуби от изменението на климата в рамките на целия живот на дете, родено в САЩ през 2024 година, биха могли да достигнат 500 000 долара. Документът подчертава също, че цените на основни елементи от разходите за живот в САЩ ще нараснат заради изменението на климата.
Очаква се жилищните разходи да се увеличат със 125 000 долара в рамките на живота на човек, роден през 2024 година, заради по-високите разходи за поддръжка и застраховки, дължащи се на рисковете от наводнения и други щети, свързани с метеорологичните условия. Освен това цените на хранителните стоки ще се повишат с около 33 000 долара през живота на дете, родено през 2024 година, заради нарушения в селскостопанското производство и прекъсвания във веригите за доставки, според документа. Прогнозите са, че и други разходи като за електроенергия, транспорт и здравни грижи ще нараснат значително през идните години.
А Европа? Според нов научен анализ ЕС е преживял най-топлата година в историята си през 2023 година, което е индикация за още по-опасно бъдеще за и без това най-бързо затоплящия се континент в света. Учените от програмата на ЕС за наблюдение на Земята „Коперник“ и Световната метеорологична организация уточняват в годишния си доклад, че заедно с 2020-а, миналата година е била най-топлата в исторически план на Стария континент, като рекордните жеги са били причинени както от климатичните промени, така и от метеорологичното явление Ел Ниньо.
Жегата е довела и до екстремни метеорологични явления, включително наводнения, тъй като по-топлата атмосфера може да задържи повече влага, причинявайки силни дъждове при освобождаването си.
Наводненията в Словения миналата година са засегнали 1,5 милиона души. Гърция стана жертва на най-големия пожар, регистриран в ЕС: опожарени 960 квадратни километра, двойно повече от площта на Атина. Алпийските ледници са загубили 10 на сто от останалия си обем през 2022 и 2023 година.
Всичко това вече променя и потапя в криза системите на труда и търговията, като предупреждението за германските реки, по които минават плавателни съдове, продължава да е в сила. В Европа вече се говори за война за вода и храна. И това също е част от горчивия баланс на климатичните промени.
