Йордан Божилов е роден на 27 ноември 1969г. в София. Завършил е философския факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология и Университета за национално и световно стопанство като магистър по право.
Специализирал е международни отношения и политика сигурност в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал” в Германия и в Женевския център за изследване на сигурността, Швейцария.
Йордан Божилов е бил служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г, като е заемал различни длъжности. В периода 2005-2009 е ръководил международната дейност на министерството, а в периода 2010-2013гг е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната.
- Какво беше посланието от Съвета за сигурност при президента вчера. Ясно е, че няма директна заплаха, но все пак какви са скритите заплахи за България?
Съветът при президента имаше най-вече за цел да се информират всички основни политически играчи в България за ситуацията, как се вижда от правителството и от службите. А също и да изработи една рамка за бъдещи позиции на България в рамките на Европейския съюз и НАТО. По принцип този съвет беше ограничен във възможностите да вземе решение поради факта, че ситуацията е толкова динамична, че тя се променя изключително бързо и едно прибързано решение в една или друга посока можеше да постави България в ситуация, в която да няма гъвкава позиция. От друга гледна точка, както знаете днес се събират външните министри на ЕС да обсъждат ситуацията и да разработят обща позиция на ЕС. Предстои в НАТО също да се разгледат въпросите за Близкия Изток. Така че една балансирана позиция, каквато беше произведена, е правилната. От тук нататък е важно какви решения ще бъдат взети в рамките на НАТО и на ЕС. България не е самостоятелен играч в Близкия Изток, но ние като част от НАТО и ЕС участваме във взимането на решения, участваме и в тяхното изпълнение. Затова ми се струва, че ситуацията и позицията на България предстои да бъде допълнително развивана.
- В състояние ли е нашата армия да защити интересите на България?
Нека да започнем с това, че България гради своята отбрана в рамките на ЕС и НАТО, ние сме част от тези организации. Една от задачите им, в НАТО повече, в ЕС по-малко, е да защитят интересите и сигурността на своите членки. От тази гледна точка, колкото по-добре е защитена една организация, толкова по-добре е защитена и самата страна членка. Не говоря само за България, това се отнася за всички. В НАТО ние внасяме толкова средства и възможности, колкото имаме и колкото сме приели, че трябва да внасяме, но поучаваме пълните гаранции за нашата сигурност и отбрана, при една или друга ситуация на сигурност. Като казваме, че България е член на НАТО и градим нашата отбрана в рамките на този съюз, ние не трябва да забравяме, че НАТО няма армия.
Армиите на НАТО – това са армиите на страните членки, съответно всяка една държава инвестира не в някаква обща армия или в някакви неясни цели. Всяка държава инвестира в собствената си армия. От тази гледна точка, отговорността на правителството на българското общество е да определи какво иска от нашата армия и колко може да даде. Способностите на армиите не се изразяват само в това колко големи са те или какви са техническите им средства. Ние говорим не само за придобиване на нова техника, а говорим за възможност на армията да изпълни определени задачи, каквито са и поставени от Конституцията, закони, правителството и т.н..
Доколко България и българската армия може да изпълни своите задачи, ето тук е ключовият въпрос. Защото способностите са една съвкупност от технически средства, от мотивирани, добре обучени хора, от брой тренировки, които се осъществяват, така че наистина, ако стане въпрос за използване на армията, тя да е готова, да може да го направи. Ние имаме 2 ключови проблема. Първият проблем е свързан с набирането на мотивирани хора. Този проблем от години се задълбочава, все по-малко младежи идват да служат в армията – мъже и жени. За съжаление, бих казал, че образователният ценз спада, все по-малко физически подготвени хора влизат и това е един от много сериозните рискове. Другият риск е свързан с придобиването на техника. За съжаление, все още в българската армия основната техника – самолети, танкове, артилерия, транспортни средства, е стара, закупена преди повече от 30, 40 год., морално и физически остаряла, по стандартите на бившия Варшавски договор. Модернизацията е скъпо нещо и, за съжаление, през последните години бяха направени много грешки, закупувайки се средства, които не допринасят за бойните способности, за които говорим.
- За последните 10 год. данъкоплатците са дали на българската армия над 15 млрд. лв.. Защо с тези пари не се закупуваха модерни оръжия, а отиваха основно за издръжки на личния състав и остарялата инфраструктура?
Последните 10, 15 години средствата значително се намаляваха и 80% от тях отиваха за издръжка – заплати обезщетения и останалите средства на практика се използваха за поддържане на старата техника – казарми, училищен фонд и т.н. Ние наистина трябва да преосмислим няколко ключови неща. Каква армия ни е необходима и като брой, и като техническо въоръжаване, какви задачи ще и възложим . Аз съм обнадежден от това, че миналата година правителството започна така наречения „Стратегически преглед на сигурността и отбраната”. Тоест за пръв път в България се опитваме да погледнем на целия сектор сигурност. Не по отделни сегменти – тук МВР, тук „Отбрана“, тук „Разузнаване“, тук „Контразузнаване“. Задачите и проблемите, както виждате, са много комплексни и ние трябва да имаме комплексен подход. Тоест ако кажем, че армията ще има задача да подпомага МВР в охрана на границите или при контратерористични действия, ние трябва да им дадем такива средства. От тази гледна точка, ако кажем закупуваме нови бойни машини, ние трябва да купуваме и такива, които могат да се използват в един конфликт с относително ниска степен на активност, но също така машини, които могат да се използват за антитерористична дейност, тоест да влязат в град, да служат за противодействие на терористи. Не можем да купим само големи машини, ние трябва да имаме един по-широк спектър. И тук аз имам много сериозни притеснения от това как ще се развият тези модернизационни проекти.
Друг риск, който според мен е много сериозен е да не се отиде към едно икономисване на средства, тоест да се опитаме да придобием нещо на по-ниска цена. Да, може да придобием, но това могат да бъдат стари средства. Ние ще имаме нещо, но това нещо дали ще ни служи, дали ще можем да изпълним задачите, като имам предвид армията. Ето тук е много сериозният въпрос и аз бих призовал да гледаме доста по-напред във времето.
Рисковете стават все по-сложни за решаване, задачите на армията ще се увеличават, разнообразяват и ние трябва да гледаме в бъдещето. Ето това са неща, които Министерството на отбраната много добре трябва да прецени, а също така и правителството, но и обществото. Ние трябва да знаем за какво се дават средствата, правилно ли се разходват и дали това, което се придобива ще е адекватно и за днешния риск и за утрешния.
- Десетилетия наред наливахме стотици милиони в безкрайните ремонти на руските самолети и никой не протестираше за това. Защо сега беше тази яростна съпротива, включително на президента на БСП срещу закупуването на новите Ф16? Тези нови самолети повишават ли или намаляват боеспособността на българската армия?
Първо, нека да кажем за самолетите Ф16. Това са най-добрите средства, които могат да извършват много широк спектър задачи. Ние сега имаме два основни типа бойни самолети. Едните са за гарантиране на въздушния суверенитет – това са изтребителите и отделно имаме самолети, които са за поддръжка, най-вече на сухопътните войски. Това са самолетите Су-25. Средствата, които закупуваме, самолетите Ф16, имат възможност да обединят тези способности на двата типа стари съветски самолети в едно. От тази гледна точка, това е много по-комплексно оръжие, много по-комплексна система. Да не говорим, че те са снабдени с по-съвременни радари, по-съвременни системи с въоръжение, което естествено ще изведе българската бойна авиация на едно много по-високо ниво.
От друга страна, ние сега не можем да участваме заедно с нашите съседи и съюзници в НАТО в общи операции и общо патрулиране, в общи военни действия най-вече, защото системите са несъвместими. Придобивайки Ф16, ние ще можем по-добре да защитим нашата сигурност и сигурността на територията на НАТО и на ЕС.
Що се касае до поддръжката на старата техника, за съжаление, това е неизбежно. Съвременната война се измени изключително много, данните се получават от различни източници – от кораб, от самолет, от космоса и всичко това трябва да е обединено в едно цяло. Ние трябва да изградим точно тази съвместимост между различните системи, с които ще разполагаме. Докато стане това, ние ще трябва да поддържаме старата съветска техника. Въпросът е да бъде в разумни граници.
Например нашите радари, с които се наблюдава въздушното пространство, а и не само, са изключително стари. За тяхната поддръжка се влагат прекалено много средства. Ето тук можем да инвестираме. Нека да закупим нови радари, триизмерни, с по-добри възможности. В крайна сметка това в дългосрочен план ще ни излезе много по-евтино, отколкото да поддържаме нещо старо и не толкова ефективно.
- Свидетели сме на тревожна тенденция на демонстрация на различни интереси в рамките на НАТО. Имам предвид поведението на Турция от една страна. От друга, на Германия и Франция спрямо Иран. Това предвещава ли някакви опасности за България и какво трябва да бъде поведението на нашата страна?
НАТО е система за колективна сигурност. Идеята на НАТО е при кризисни ситуации да може да активира всичките си средства, за да окаже съдействие на една или друга застрашена държава или на организацията като цяло. Но освен това, тя дава възможност да се дебатират всички въпроси, които са в интерес на страните. НАТО не е само чисто бойна или военна организация, тя е и политическа. От тази гледна точка, нашето членство ни дава пълния спектър от възможности да поставим въпроси, които са от интерес за нашата държава. Виждаме, че отделните страни застъпват позиции, които до преди известно време биха ни сторили немислими. Например позицията на Турция за закупуване на руска техника, сближаване с Русия или пък позиции, свързани със създаване на търкания с други страни членки и най-вече със САЩ или с европейските страни партньори.
Затова ми струва, че решенията в НАТО ще могат да бъдат взимани по-трудно, но не е невъзможно да се постигне консенсус. Може би аз бих дефинирал така въпроса: Да, тактически много от страните имат свои интереси, въпросът е в стратегически, в дългосрочен план дали страните членки застъпват членството си в НАТО като основен приоритет. На този етап аз мисля, че отговорът е „да”. Въпреки трудностите, въпреки емоциите да се покаже, че едва ли не НАТО се разпада, за мен този въпрос не стои по този начин. НАТО е жива организация, по-трудно се взимат решения, съответно ще трябва да бъдат правени може би и повече компромиси.