Напрежението между Съединените американски щати (САЩ) и Иран се покачи до най-високите нива от десетилетия, след като в неделя президентът Доналд Тръмп нареди атаки, които, според него, „заличили“ важни ядрени инсталации в Иран.
Иран остава основният враг на САЩ в Близкия изток след Ислямската революция от 1979 г., водена от аятолах Рухола Хомейни, която свали прозападния шах Мохамад Реза Пахлави. След това двете нации имат множество разногласия относно ядрените амбиции на Иран, подкрепата на Техеран за местни милиции и политическите намеси на САЩ.
Израел, който винаги е виждал Иран като заплаха, започна интензивни атаки срещу Иран миналата седмица, след като обвини страната в разработка на ядрени оръжия. Твърденията на Израел не са подкрепени с ясни доказателства, но Тръмп изведе САЩ в конфликта след тези военни действия.
В неделя САЩ извършиха атака срещу Иран, която администрацията на Тръмп нарече секретна операция с високи технологии, включваща над 125 американски самолета и 75 прецизни бомби. Вашингтон заяви, че е „разрушил“ ядрените инсталации на Иран, като Техеран предупреди, че ще предприеме ответни мерки.
Хронология на отношенията между САЩ и Иран от 1953 г. насам:
(1953 г.) Преврат, подкрепен от САЩ и възстановяване на шаха:
Напрежението между Иран и САЩ започва да се засилва заради опитите на демократично избрания премьер Мохамед Мосадък да национализира Англо-иранската петролна компания. Тази компания, контролирана от Британската империя, притежаваше основната част от активите в страната след откритията на нефта. Действията на Мосадък за национализация предизвикват гнева на британците. ЦРУ на САЩ подкрепя Великобритания при организирането на преврат, който възстановява на власт сваления монарх Пахлави.
(1957) Атоми за мир:
Ядрените амбиции на шаха получават подкрепа от САЩ и други западни страни. Страните подписват споразумение за прилагане на ядрена енергия за мирни цели в контекста на програмата „Атоми за мир“ на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер. Десет години по-късно САЩ предоставят на Иран ядрен реактор и уран. Това сътрудничество поставя основите на настоящия ядрен въпрос.
(1979) Ислямската революция:
Докато отношенията между Техеран и Вашингтон се развиват, иранците започват да се противопоставят на предполагаемото прекомерно западно влияние. Протестите започват в края на 1978 г. и водят до бягството на шаха през януари 1979 г. Ислямският духовник аятолах Рухолах Хомейни, който бил в изгнание, се завръща, за да ръководи новооснованата ислямска република.
(1980) Прекратяване на дипломатическите отношения:
След решението на САЩ да предоставят на шаха медицинска помощ, ирански студенти нахлуват в американското посолство в Техеран и отвличат 52-ма американци за 444 дни. Вашингтон прекратява дипломатическите отношения с Иран и налага санкции. Шахът умира в изгнание.
(1980-1988) Подкрепа за иракската инвазия:
След иракската инвазия в Иран, ръководена от Саддам Хюсеин, САЩ избират да подкрепят Ирак, което задълбочава конфликта. Войната продължава до 1988 г. и води до смъртта на хиляди хора от двете страни. Ирак дори е обвинен в употреба на химически оръжия срещу Иран.
(1984) Иран – терористична държава:
Президентът Роналд Рейгън обявява Иран за „държава-спонсор на тероризма“ след поредица от атаки в Ливан. При нападение срещу американска база в Бейрут загиват 241 войници. САЩ обвиняват подкрепяната от Иран групировка Хизбула. По-късно Рейгън тайно води преговори с Иран за освобождаване на американски заложници, но този скандал избухва в медиите.
(1988) Сваляне на ирански самолет:
На фона на военни конфликти между двете страни, на 8 юли американски военен кораб сбива пътнически самолет на Iran Air (IR655), който е на път за Дубай. Загиват всичките 290 души на борда. САЩ обявяват инцидента за грешка, но не дават официални извинения.
(1995) Установяване на строги санкции:
Президентът Бил Клинтън подписва указ, забраняващ на американските компании да търгуват с Иран, а Конгресът приема закон, който наказва чуждестранните фирми, инвестиращи в иранския енергиен сектор. Причината е ядрената политика на Иран и подкрепата му за терористични групи.
(2002) Реакции след 11 септември:
След атентатите от 11 септември, президентът Джордж Буш описва Иран като част от „оста на злото“ заедно с Ирак и Северна Корея. Паралелно Иран води тайни преговори с цел да координира действия с американците срещу талибаните, но тези усилия се провалят.
(2013) Ядреното споразумение с Иран:
Между 2013 и 2015 г. президентът Барак Обама започва преговори с Иран. През 2015 г. Иран одобрява Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), с който ограничава програмата си в замяна на облекчаване на санкциите. Преговорите включват също Китай, Русия, Франция, Германия, Обединеното кралство и ЕС.
(2018) Тръмп напуска споразумението:
По време на първия си мандат, Доналд Тръмп едностранно изтегля САЩ от ядреното споразумение и налага нови санкции. Иран също се отказва от задълженията си и започва да обогатява уран над разрешените нива.
(2020) Убийство на генерал от Революционната гвардия:
САЩ убиват иранския генерал Касем Солеймани в Багдад с дрон. Администрацията на Тръмп преди това е обявила „Кудс“ за терористична организация. Иран отговаря с атаки срещу американски бази в Ирак.
(2025) Писмо до Техеран:
През март, Тръмп изпраща писмо до аятолах Али Хаменей с предложение за ново ядренo споразумение с 60-дневен срок. Хаменей отхвърля предложението, твърдейки, че САЩ налагат свои условия. Неофициални преговори започват в Оман и Италия. Тръмп твърдеше, че е много близо до споразумение.
(2025) Ударите на САЩ в Иран:
САЩ атакуват три важни ядрени обекта в Иран, позовавайки се на необходимостта от осигуряване на сигурността и защита на Израел.
*Текстът е публикуван в „Ал Джазира“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
