Доналд Тръмп и Владимир Путин ще се срещнат в Аляска, за да „решат“ как да приключи войната в Украйна, без участието на представител на самата Украйна.
Ситуацията около срещата им обаче носи опасно ехо от миналото. В историята, особено във Втората световна война, вече сме виждали как съдбата на цели държави се решава от чужди лидери, седнали на масата за преговори далеч от самите хора, които ще понесат последствията.
Класически пример за това е Конференцията в Ялта през 1945 година, където Великобритания, САЩ и СССР начертаха следвоенните граници на Европа, пренареждайки картата без прякото съгласие на засегнатите народи. Решенията бяха взети далеч от бойните полета, в зали с тежки завеси и още по-тежки договорки.
Резултатът? Желязната завеса, потъпкани свободи и десетилетия на разделение, окупация и напрежение. Териториите се „разменяха“ с цел стабилност, но това донесе точно обратното – нови конфликти и потисничество.
Днес, когато се говори за „размяна на територии за доброто на двете държави“, трябва да помним, че територията не е абстрактен ресурс, а място, на което живеят хора – с техните домове, истории и гробове на предците им. Подобни сделки, сключени без участието на самата Украйна като равноправна страна, не са мир, а компромис със справедливостта.
Урокът от Втората световна война е ясен:
-
Мирът, наложен отвън, без легитимната воля на народа, е краткотраен.
-
Разпределянето на чужди земи по геополитически интереси подкопава международното право.
-
Пренебрегването на националното достойнство създава дългосрочни рани, които поколения напред трудно зарастват.
Днес някои политици говорят за Украйна сякаш е шахматна дъска, а милионите ѝ граждани са просто пешки. Кой е дал право да се разменя чужда земя, да се подлага на „компромиси“ чужд дом? Украйна, както и всяка друга страна, има правото сама да определя границите и бъдещето си. Ако международната общност иска траен мир, трябва да го изгради върху уважението към суверенитета, а не върху карта, пренареждана в далечни краища на света.
Историята ни учи, че когато „велики сили“ решават вместо хората, мирът се оказва илюзия, а новите конфликти са само въпрос на време и избухват при първата искра.
Ако светът позволи територии да се „разменят“ зад гърба на Украйна, това няма да бъде край на войната. Това ще бъде началото на следващата. Историята помни и предупреждава. Въпросът е – чува ли я някой днес?
