Историческа стъпка: след 40 години въоръжен конфликт ПКК обяви тази борба за приключила и започва да се разоръжава. Предаването на оръжието обаче ще е дълъг процес. Какво означава това за кюрдския въпрос?
Кюрдите, наброяващи между 25 и 30 милиона души, са най-големият етнос в света без собствена държава и живеят разпръснато в Ирак, Иран, Сирия и Турция. Тази разпокъсаност и комплексните регионални интереси в продължение на години бяха причина кюрдският въпрос да е изключително деликатна и често експлозивна тема. Но сега се очертава обрат.
Кюрдската работническа партия ПКК, която от 1984 година води въоръжена борба за правата на кюрдите срещу турската държава, обяви конфликта за приключен и сложи началото на разоръжаване. В петък в Дукан, в иракски Кюрдистан, 30 бойци на ПКК символично хвърлиха оръжията си и ги унищожиха.
Турското правителство не крие задоволството си, вижда в този ход шанс за бъдеще без терор. То обещава да подкрепя разоръжаването, стабилността и помирението. До този решителен момент се стигна след като арестуваният от 1999 година насам лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан призова своите привърженици да сложат край на въоръжената борба, тъй като съществуването на кюрдите вече не се оспорва.
Дали така започва нова мирна ера в сложния кюрдски въпрос? И какви стъпки ще са необходими?
Искания и пречки по пътя към мира
В декларация ПКК подчерта, че слагането на оръжието е само началото на дълъг процес, чийто успех до голяма степен ще зависи от отношението на турското правителство. Символичният акт на хвърлянето на оръжието е ясен знак за волята за мир, дори турската страна още да не е написала „домашното си“. Цялостното разоръжаване и разпускане на ПКК изисква политически, правни и обществени стъпки от турската страна.
Конкретно в името на успешния мирен процес ПКК иска освобождаването на Йоджалан. Освен това настоява за промени в наказателните закони, които ще позволят освобождаването на хиляди кюрдски политически затворници – особено на по-възрастните и болните. А за бойците, които хвърлят оръжието си, се иска безнаказаност и възможност да преминат към законната политика.
До момента турското правителство обаче не е предприело конкретни стъпки. Анкара иска първо да изчака слагането на оръжието и разпускането действително да се извършат. Освен това президентът Ердоган и неговият коалиционен партньор Девлет Бахчели, лидерът на крайнонационалистическата Партия на националистическото движение, трябва да си осигурят поддръжката на своите политически сили и на населението. След повече от 40 години конфликт с над 40 000 жертви това е изключително предизвикателство, особено убеждаването на обществеността.
Според политолога Вахап Коскун предпазливото сближаване е нормално. В трудния мирен процес взаимното доверие има нужда от време. Първото препятствие, началото на хвърлянето на оръжието, вече е преодоляно.
Какво е бъдещето на бойците от ПКК?
Преговорите с организация, определяна дълго от държавата като „враг номер едно“, са много трудни, а турското правителство е точно в такава ситуация. Затова Ердоган подчертава, че ПКК трябва да разпусне всички свои структури, преди Анкара да предприеме следващи стъпки.
От прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ) съобщиха, че следващата седмица в турския парламент ще бъде създадена комисия. От октомври нататък тя трябва да представи предложения за мирния и демократичен процес, включително за бъдещето на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан и на бойците. Техният брой не е известен, но се предполага, че са между 2 500 и 5 000. Няма яснота и с колко оръжие разполагат те.
Експертът Коскун очаква, че в следващите месеци бойците на ПКК ще слязат на малки групи (между 40 и 50 души) от планините и ще сложат оръжието си. Близки до правителството медии съобщават, че за предаването на оръжието ще има определени контролирани места. Там оръжията трябва да бъдат регистрирани и унищожени, за да се предотврати попадането им в ръцете на други кюрдски групи. Автономното кюрдско правителство в Ирак подкрепя сближаването между ПКК и Анкара.
ПКК е съгласна с този план, но не иска толкова бързо да се откаже от контрола. Част от нейните бойци може да се присъедини към близки организации като „Партията за свободен живот в Кюрдистан“ в Иран или към кюрдските милиции в Сирия, бе заявено в декларация. Анкара би искала да попречи на това.
Какви са шансовете за успех?
Вахап Коскун е оптимист по отношение на шансовете на мирния процес. Той казва, че правителството и ПКК са си взели поука от предишните неуспешни опити за сближаване. Те често се проточваха твърде дълго, докато този път правителството иска да постигне бърз напредък в процеса. Работата по търсенето на политическо решение ще започне през октомври и трябва да включва промени в турското наказателно право, особено в антитерористичните закони и в правоприлагането, посочва Коскун.
Паралелно прокюрдската ДЕМ иска повече права за кюрдите и признаване на тяхната идентичност, което би означавало и промени в турската конституция.
Мирният процес ще даде отражение не само във вътрешен, а и в международен план, изтъква политологът. Той смята, че отношенията на Анкара с кюрдите в Ирак и Сирия могат да се подобрят.
Освен това кюрдският въпрос често се използва като средство за натиск срещу Турция. Коскун е убеден, че решаването на кюрдския конфликт ще разшири и пространството за Анкара на международната сцена и може да превърне Турция във важен фактор в Близкия изток.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
