Фермерът Давид Хименес Самора изобщо не се впечатлил, когато рязкото повишаване на цените на газа и електричеството запратило Испания във вихъра на енергийната криза, разказва Ройтерс.
Той, без да му мигне окото, продължил да отоплява покрития басейн във фермата от XVIII век, която поддържа за туристите, както и да осигурява топла вода за гостите си, докато косите на повечето испанци се изправяли, когато видели сметките си за газ и ток.
Каква е неговата тайна? Костилки от маслини.
„Ползваме костилките от нашите дървета, за да отопляване басейна и да подгряване водата за туристите“, посочва той. „Това е нормално от септември насетне“, казва Самора, изправен пред склад с около 5 тона костилки, намиращ се сред море от маслинови насаждения в района на Гранада, Андалусия.
Маслиновите костилки захранват и машините, които произвеждат прочутото испанско „течно злато“ – зехтина, в две земеделски кооперации, в които фермерът членува. Останалата част от енергийните им нужди се покриват от соларни панели.
Употребата на костилките за затопляне на вода в домове и малки предприятия в „маслиновото“ сърце на Испания показва ролята на този сектор в декарбонизацията на икономиката на страната.
Ползването на костилките като биомаса в страни, производителки на зехтин като Испания и Италия, не е нещо ново. Енергийният шок, последвал руската инвазия в Украйна, обаче даде нов импулс за извличане на максимална полза от реколтата, казват фермери и земеделски организации.
Испанският сектор на маслинопроизводството е и естествен съюзник на компании като „Репсол“ (Repsol) и „Сепса“ (Cepsa), които инвестират в капацитет за преобразуване на органични отпадъци в биогорива.
Испания е най-големият производител на зехтин в света, като през последните години произвежда около половината от глобалните добиви. Около 80 на сто от този добив идва от Андалусия.
През второто десетилетие на века до 2019 г. над половината от запасите от маслинови костилки в Европа са в Испания, посочват оценки на испанската Асоциация по биомаса „Авебиом“ (Avebiom).
Страничен продукт на производството на зехтин, костилките съставляват между 8 и 10 на сто от тон обработени маслини. По данни на „Авебиом“ средно годишно Испания произвежда около 400 000 тона маслинови костилки.
Около една трета от тях се изсушават, за да се намали влажността им и да се създаде готов продукт, който може да се ползва пряко за захранване на бойлерите в домашни условия. Останалите отиват за захранване на мелници, промишлени бойлери и др., според асоциацията.
Все повече производители на зехтин и малки компании обработват костилките, за да ги продават за домашни нужди, посочва Педро Родеро от „Авебиом“.
В края на миналата година в Испания е имало 31 фирми, обработващи и произвеждащи костилки от маслини като годна за домашна употреба биомаса. През 2020 г. те са били 25.
Повечето от тях, като например „Пелаес реноваблес“ (Pelaez Renovables), се намират в Андалусия. Всяка година компанията обработва около 25 000 тона костилки за домашна и промишлена употреба. Добавената стойност на тон е между 60 и 80 евро на тон, посочва управляващият партньор в компанията Хосе Палаес.
По думите му последните няколко години са били изключително трудни. Ужасяващите горещини унищожиха реколтата от маслини. Намаляването на обемите от костилки на пазара доведе до ръст на цените, което предизвиква спад на търсенето с около 40 на сто, посочва Пелаес.
През миналата година потребителите е трябвало да плащат по 400 евро за тон костилки, или 8 евроцента за киловатчас, вкл. цената на транспорта и данъците. Това е почти двойно повече от цената през 2021 г., посочват от „Авебиом“.
Костилките все пак остават по-евтини от дизела и регулирания от правителството природен газ, но са по-скъпи от дървените стърготини.
През второто полугодие цените са намалели до 300 евро за тон, което според Палаес може да доведе до ръст на покупките. „Бих се радвал на увеличение от 5-10 на сто“, казва той.
Биомасата и биогоривата трябва да играят ограничена роля в енергийния микс, когато електрификацията не е опция, тъй като изгарянето им има въздействие върху околната среда и замърсява атмосферата, посочват Сара Пицинато и Нелена Морено от „Грийнпийс Испания“. „Секторът привлича инвестиционните фондове, които искат да индустриализират производството, а това го прави нестабилен“, казва Морено.
Петролната компания „Сепса“ дори „изпраща“ скромните костилки в небето. През 2022 г. тя ги ползва, заедно с други отпадъци от маслената индустрия, за производството на устойчиво авиационно гориво, с което са захранени над 200 полета от летището на Севиля.
Големите компании са се фокусирали върху евтините отпадъци като маслата за готвене, които лесно се преобразуват в биогорива, посочва Родеро.
Костилките и други органични отпадъци обаче са все по-важен източник на приходи за производителите на зехтин, казва Макарена Санчес, директор на „Алмасарас федерадас де Еспаня“, която представлява около 200 компании.
Това е драстична промяна за сектора, който доскоро се е чудел какво да прави с костилките. „Маслините са като прасетата – нищо не отива на боклука“, заключава Родеро.
