Ние се стремим да разширим наличието и развитието на литературата на брайлова азбука, защото тя е основният инструмент за грамотността на хората с увредено зрение, като им предоставя възможност не само да четат, но и да пишат. Това сподели пред БТА Йордан Младенов, който е председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“, по повод Световния ден на брайловата азбука, който се отбелязва днес. Приспособяването на брайловата азбука за българския език е извършено през 1906 г.
Брайловата азбука е удивително изобретение, създадено от 15-годишно момче с помощта на само шест точки. Никой не е успял да измисли по-добра система, сподели Младенов. Той подчерта, че азбуката за незрящи е лесна за усвояване, като човек бързо може да научи да чете, като просто допре буквата и я идентифицира с пръст. Според него единственото, от което се нуждае, е повече упражнение, за да увеличи скоростта на четене. Брайловата азбука, както е известно, може да се използва на всички езици. В Англия е разработена друга система за брайлово четене, но тя не успя да се наложи, което доведе до приемането на брайловата азбука през 1870 г. от англичаните.
Читалище, посветено на знанието
Основната задача на читалището е да съхранява, създава и разпространява брайлови книги. Ние разпространяваме литература в цялата страна, като в София използваме собствено превозно средство за доставка до домовете на клиентите, а извън столицата изпращаме чрез пощата, разказа Йордан Младенов. Той добави, че читалището също предоставя книги за училищни библиотеки, за да осигури децата с увредено зрение да имат достъп до литературата. Има комисия, която определя кои произведения да бъдат отпечатани на брайл, каза той и изрази надежда за увеличаване на фонда на читалището. Ние издадохме книга за знаците на Брайл – за писане, нотиране и математически символи, допълни Младенов.
Читалището „Луи Брайл 1928“ се посещава от около 120 възрастни, а най-малките читатели са ученици от първи клас. Според Младенов се работи по проект за издаване на детски книги, които не само ще имат текст на брайл, но и релефни илюстрации, за да дадат възможност на детето да не само прочете, а и да усети формата и да си направи по-добра представа за разглежданата тема. Издадохме такава книга само за животни и техните имена, която е подходяща и за по-малките читатели, спомена той.
С развитието на технологиите се подобряват възможностите ни, тъй като разполагаме с лицензирана електронна библиотека за хора с увредено зрение, сподели още председателят на читалището. Освен това всеки незрящ може да донесе книга, която ние можем да сканираме с нашите съвременни устройства и да му я предоставим в електронен формат, обясни той. Електронната книга практически не се различава от тази за зрящи, но форматът е адаптиран, за да бъде достъпен за синтетични гласове, допълни Младенов. В читалището има и възможност за печат на материали на брайлова азбука.
БТА напомня, че през април миналата година беше представен нов високоскоростен брайлов принтер. През октомври 2024 г. читалището показа и първата систематизирана брайлова граматика на английски език в страната.
Младенов разкри, че традиционно на 24 май се провежда състезание по брайлово четене и писане с награден фонд. Това е чудесна възможност за незрящите да покажат своите познания, любознателност и съзтезателен дух.
Читалището също разполага с вокална група и танцов състав.
Световният ден на брайловата азбука
От 2019 г. нататък Световният ден на брайловата азбука се отбелязва на 4 януари след резолюция A/RES/73/161 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г., показват данни от отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се повиши осведомеността на международната общност относно значението на брайловата азбука като съвременен инструмент за комуникация за лица с увредено зрение.
На тази дата през 1809 г. е роден френският педагог Луи Брайл, който разработва брайловата азбука през октомври 1824 г., когато е на 15 години. Луи Брайл става слеп след инцидент в детството си. Той създава брайловото писмо, вдъхновено от военния кодекс, известен като „нощно писане“, разработен от Чарлз Барбие. Барбие получава задачата от император Наполеон Бонапарт да създаде средство за безшумна комуникация между войници в условия на тъма и тишина.
