София продължава да е основният икономически двигател на България, но столичният пазар на труда вече започва да се задъхва, а разрастването му е все по-трудно. Това личи ясно от Икономическия и инвестиционен профил на София, съставен от ИПИ за Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
София произвежда приблизително 40% от брутния вътрешен продукт на страната, като този дял постепенно расте през последните години. Тя обаче има доста по-различна икономическа структура в сравнение с България като цяло вследствие на чувствително по-високата роля на услугите, за сметка на по-малкия дял на земеделието и индустрията.
Благодарение на бързата експанзия на аутсорсинга на услуги и информационно-комуникационните технологии, столицата е сред областите в България, които най-бързо увеличават производителността на труда си. В тези подсектори са концентрирани и значителна част от инвестициите в областта, заедно с търговската дейност.
Ако предишният период на икономическа криза е някаква индикация, дори и на фона на чувствително забавяне на икономическия растеж на България, София най-вероятно ще остане много по-малко засегната в сравнение с други области, особено тези с индустриален профил.
Понастоящем, най-голямото предизвикателство пред по-нататъшното развитие на столичната икономика са ограниченията на трудовия ѝ пазар. През последните тримесечия, за които има достъпни данни, заетостта в София надхвърля ¾ от трудоспособното население, а същевременно безработицата в нея е намаля почти до естествения си минимум (в зависимост от тримесечието, около 10 хиляди души), падането под който би означавало силно ограничаване на мобилността в трудовия пазар.
Източниците на допълнителен трудов ресурс за столицата са няколко – основният е положителната миграция, благодарение на която София привлича много от талантливите и образовани работници от други области на страната. През последните две години се наблюдава и значително увеличение на заетостта сред по-възрастните (над 55 години), което от своя страна означава, че фирмите все по-често се обръщат към тях. Благодарение на бума в строителството дори и хората с по-ниско образование вече намират работа. Най-слабо ползваният засега източник на допълнителна работна ръка за столица са чужденците, като причина за това са най-вече ограниченията пред наемането на хора от трети страни, и трудната конкуренция със заплащането на стандарта на живот в други европейски страни (въпреки че в някои отрасли, особено в информационно-комуникационните технологии, това вече се променя).
Ако успее да преодолее ограниченията пред трудовия си пазар, перспективите пред икономическото развитие на София са положителни. Благодарение на чувствително по-бързия си ръст столицата най-вероятно ще продължи да концентрира все по-значителна част от икономиката на страната в себе си, и особено от услугите, както и да привлича най-добре образованите и талантливи работници и предприемачи.
* Анализът е на Адриан Николов от Института за пазарна икономика
* Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
