През последните години пенсиите в България се осъвременяват по т.нар. „швейцарско правило“, според което увеличението се изчислява на база 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от инфлацията за предходните 12 месеца. По данни на Евростат за 2022 г., България заема последно място в ЕС по разходи за пенсии средно на един пенсионер, измерени в евро. Дори ако показателят се преизчисли според стандарта на покупателната способност, страната успява да изпревари единствено Словакия.
Въпреки това изоставане са правени предложения за промяна на „швейцарското правило“, които биха довели основно до намаляване на доходите на пенсионерите. Двете предложения предвиждат формулата да се замени с осъвременяване само по инфлацията или с комбинация от 80% инфлация и 20% ръст на осигурителния доход.
За оценка на потенциалния ефект от възприемането на тези два метода, в настоящия анализ се използват индивидуални данни от Статистиката на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2021, 2022 и 2023 г., предоставени от НСИ на Института за пазарна икономика. За всеки пенсионер се изолира процентът на нарастване на пенсията между годините, който е в резултат от осъвременяването – 5% между 2021 и 2022 и 10% между 2022 и 2023 – и се замества с предполагаемият процент на осъвременяване спрямо двата предложени механизма.
Първият разглеждан механизъм предвижда осъвременяване на пенсиите, като се използва само ръстът на индекса на потребителските цени. В този случай процентите на осъвременяване на пенсиите от съответно 5 и 10 процента, спадат на едва 1,2 и 2,8 процента.
От графиката за разпределението на пенсиите ясно се вижда как тази промяна влияе негативно върху структурата на доходите на пенсионерите. През 2022 г., когато разликата между действителния и предлагания механизъм е по-малка, се наблюдават слаби изменения в структурата на пенсиите в негативна посока.
Средната пенсия е по-ниска с около 3%, от 505 лв. до 490 лв. През 2023 г. обаче ефектът е значително по-изразен: наблюдава се ясно изместване към по-ниски пенсии, като средната пенсия спада с 35,4 лв. (5,3%) или от 666 лв. до 631 лв.
Вторият механизъм, който предвижда 20% ръста на осигурителния доход и 80% инфлация, очаквано повтаря динамиката на предложението, базирано само на инфлацията, но с по-слабо изразено изместване.
В този случай разликата в средната пенсия между наблюдението и симулацията е малко под 9 лв. за 2022 г. и 29 лв. за 2023 г. Макар ефектът да е по-умерен, тенденцията остава същата – намаляване на реалните доходи на пенсионерите спрямо действащия механизъм.
Това подсказва, че дори частичното включване на ръста на доходите не е достатъчно, за да компенсира неблагоприятното въздействие от преориентиране към инфлацията като основен фактор за осъвременяване.
Изчисленията показват, че идеите за промяна на настоящото „швейцарско правило“ биха имали отчетливо негативно отражение върху доходите на пенсионерите.
Замяната на комбинирания механизъм с осъвременяване съобразено единствено с темпа на инфлация води до съществено изместване на пенсионното разпределение към по-ниски стойности и до значим спад на средната пенсия, особено след 2023 г.
Вторият вариант, при който 80% от осъвременяването зависи от инфлацията и едва 20% от ръста на осигурителния доход, също води до намаление на пенсиите, макар и в по-слаба степен.
Следователно, и двата разгледани механизма показват, че прилагането им би намалило реалните доходи на пенсионерите спрямо текущия подход.
В условията на ниски в европейско сравнение равнища на пенсии в България, подобни промени крият риск от задълбочаване на социалните неравенства и влошаване на финансовата сигурност на възрастното население.
Анализът е публикуван в бюлетина на Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
