Търговията на дребно ще има особено отговорна роля през първия месец на 2026 година, когато и левът, и еврото ще бъдат законни платежни средства. Това каза изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ) Николай Вълканов в интервю за БТА по актуални теми.
Той посочи, че в този период останалите в икономиката пари в брой на практика ще бъдат изтеглени през търговците на дребно.
По думите му всяка от компаниите от СМТ е направила значителни инвестиции в процеса по подготовка за въвеждане на еврото, така че да отговори на законовите разпоредби и да осигури плавно преминаване към новата валута.
Вълканов каза, че що се отнася до идеите за намеса на държавата в ценообразуването, това крие огромни рискове и даде пример с Унгария, Румъния и Хърватия, регистрирали по-високи нива на инфлация от България след въвеждането на такива мерки.
„Всеки, който си позволи такъв опит, ще стане жертва на собствената си незрялост. Подобни опити за пазарни манипулации винаги се усещат от крайните потребители и това няма как да ги направи доволни“, заяви той.
По думите му трябва да се обърне повече внимание на това как стига храната от фермата до трапезата, какво произвеждаме, какво внасяме, какво изнасяме и защо това е така.
„Цените на рафта са функция на много процеси и явления, които се случват надолу по веригата и върху които търговецът няма никакво влияние или има силно ограничено влияние“, коментира още изпълнителният директор на СМТ.
Следва пълният текст на интервюто:
Какви инвестиции са направени от компаниите от Сдружението за модерна търговия и евентуално предстоят във връзка с въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. и изискванията към бизнеса? Срещнахте ли някакви затруднения и ако да, какви? На какъв етап е този процес?
– Големите търговци инвестират стотици хиляди всеки за промяна на ERP системи, счетоводни и други софтуери, пренастройване на касови апарати, дизайн и доработки на онлайн и офлайн платформи. Всяка от компаниите направи значителни инвестиции в процеса по подготовка за въвеждане на еврото, така че да отговори на законовите разпоредби и да осигури плавно преминаване към новата валута. В последния момент бяха направени промени в Закона за въвеждане на еврото, което създаде известен стрес в системата, но въпреки това не очакваме затруднения.
Вече работим по темата с първоначалното зареждане на търговците с еврови банкноти и монети. Както знаете, търговията на дребно има особено отговорна роля през първия месец на 2026 г., когато и левът, и еврото ще бъдат законни платежни средства. В този период останалият в икономиката кеш на практика ще бъде изтеглен през търговците на дребно.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи, че иска допълнителни данни от търговските вериги по секторния анализ на пазара на храни и провежданите промоции на основни продукти за периода от 21 юли до 3 август 2025 г. Промени в Закона за въвеждане на еврото, както и готвени промени в Закона за веригата на доставки, също касаят ценообразуването и промоциите. Как ще коментирате? Какво означава да има таван на надценките на практика?
– Търговците на дребно са в режим на постоянни проверки от две години и половина насам. В този период контролът от КЗК не е спирал. Много е важно и в контрола да има баланс, защото когато той се изроди в свръхконтрол, каквито опити сме виждали, това вреди както на бизнеса, така и на държавните органи, които губят доверието на потребителите.
Търговията на дребно е важен сектор, вторият по големина работодател, който осигурява стоки и услуги, включително е част от продоволствената сигурност на страната. Но нека е ясно, че основната работа нa тъpгoвeцa нe e дa дaвa бeзĸpaйни cпpaвĸи, дaнни и договори с доставчици, неговата работа е да продава, спазвайки стриктно законовите разпоредби.
Що се отнася до идеите за намеса на държавата в ценообразуването, това крие огромни рискове – показва го историческият опит, показва го и скорошният опит на Унгария, Румъния и Хърватия, които регистрираха по-високи нива на инфлация от България след въвеждането на такива мерки. Унгарският потребител страда от най-високата инфлация в ЕС, докато на гърба му беше изпробвано всичко – от контрол на цени, през извънредни данъци върху търговията, до контрол на надценки.
Всеки, който си позволи такъв опит, ще стане жертва на собствената си незрялост. Подобни опити за пазарни манипулации винаги се усещат от крайните потребители и това няма как да ги направи доволни. Таван на надценките е същото като да ви кажа – от утре трябва да живеете с 300 лв. на месец. Никой не ви пита какви са ви разходите в действителност. Нито как ще се справяте.
Изписването на цени в лева и евро гарантира ли според Вас, че потребителят е добре информиран, достатъчно ли е това? Бихте ли дали като бранш някакви предложения в тази посока?
– Задължителното обозначаване на цените на продуктите едновременно в евро и лева е с цел информираност на потребителите, както и за тяхна подготовка преди окончателното преминаване към еврото като официална валута в България. Етикетите на продуктите съдържат информацията, необходима на клиентите да се ориентират за стойността на продуктите, както и друга задължителна потребителска информация. За всички търговци е много важно потребителите да са добре информирани за процеса по преминаване към еврото и лесно да се ориентират в магазините, и затова полагаме усилия да ги информираме за предприеманите от нас мерки както през нашите комуникационни канали, така и като им съдействаме на място в магазините при необходимост.
Има много идеи за сайтове с цени, публикуване на цени от търговците и неща от този род, чиято цел е да се подобри информираността на потребителите къде евентуално било най-евтино. Аз мисля, че трябва да се обърне повече внимание на това как стига храната от фермата до трапезата, какъв е пътят на млякото, на домата и т.н., какво произвеждаме, какво внасяме, какво изнасяме и защо това е така. Какви политики се водят в тази посока и за какво се харчат милиарди еврофондове за земеделие. Защото е много лесно да хвърлиш вината на търговеца – било за цената на хляба, било на сиренето. Но търговецът е само една брънка от веригата, и то крайната. Цените на рафта са функция на много процеси и явления, които се случват надолу по веригата, и върху които търговецът няма никакво влияние, или има силно ограничено влияние.
Правителството одобри създаването на дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ ЕАД с предмет на дейност търговия с хранителни и промишлени стоки, като с приоритет ще се предлагат продукти от български производители, вкл. в по-малки населени места, посочено е и че това ще става „на достъпни цени за потребителите“. Как ще коментирате, виждате ли конкуренция в такъв бъдещ играч на пазара?
– Може би щеше да е по-разумно, ако се отделят 200 000 лева, вместо 10 млн. лева, с ĸoитo дa бъде cъздaден eдин музеен експонат в цeнтъpa нa Coфия – бакалия от времето на соца. С полупразните щандове, скромния асортимент и сърдитата продавачка, която обяснява, че месо няма в месарницата, а при нея няма олио.
Много неща се забравят у нас, включително режима за държавни помощи в Европейския съюз. За съжаление има една категория производители, които все още са с манталитета, че държавата е длъжна да им изкупи продукцията на гарантирани цени, без значение какво и как са произвели. Този филм го няма и мисля, че потребителят отдавна е разбрал как функционира пазарът.
