Общото ни бъдеще е много важно. Работим и за популяризирането на региона като единна дестинация, като Тракийска дестинация, като си сътрудничим с общините и неправителствените организации в граничните райони на България и Гърция. Това заяви в интервю за БТА Бюлент Баджъоглу, председател на Асоциацията за популяризиране на Одрин и туризма в Одрин (ЕТТДЕР/ETTDER).
Стремим се да развиваме устойчив туризъм в Одрин. Искаме туристите да са доволни, представителите на сектора да са доволни, а обществото да печели от всичко това, добавя Баджъоглу, който заедно с няколко представители на ЕТТДЕР, бе гост на закриващата конференция по проекта „Европа на Балканите: Общо Бъдеще“ в курорта „Албена“ в края на миналата седмица.
Следва интервюто с председателя на ЕТТДЕР Бюлент Баджъоглу:
Какво можете да ни разкажете за ЕТТДЕР? Кога е създадена асоциацията?
Както знаете, Одрин е туристически град на ключово важно преходно място. Градът е известен със своите исторически, културни и природни красоти. Основателите на нашата асоциация, която е създадена през 1962 г., са лекари. С други думи, това е асоциация, създадена преди министерството на туризма. Основателите на асоциацията са я създали с визия за бъдещето, в частност на бъдещия туристически потенциал на региона, познавайки красотите, историческите и културни забележителности на Одрин.
Откога асоциацията участва в програмите за трансгранично сътрудничество по Interreg-IPA?
Преди много години нашата асоциация осъществи първия си проект с Европейския съюз по програмата „Еразъм +“ за образование на възрастни. Впоследствие установихме, че програмите за сътрудничество между България и Турция имат много сериозен принос за редица институции и сдружения в нашия регион, при което започнахме да разработваме проекти, като създадохме партньорство по програми между България и Турция.
Първият ни проект бе осъществен преди 13 години (с Бургас). Това не беше инвестиционен проект. Целта ни бе да допринесем за развитието на туристическите дестинации в Бургаския и Одринския туристически район.
Следващият ни проект беше инвестиционен проект, може би това бе първият инвестиционен проект в региона, който бе експериментален. Реализирахме го в партньорство с община Харманли. Това беше проект, свързан с реставрацията на историческия „Гърбав мост“ в Харманли и реализирането на 3D прожекции в Одрин с помощта на цифрови технологии. Приключихме проекта за две години.
А сега подготвяме проекти за кандидатстване за участие в програмите Interreg-IPA както за Средиземноморския регион, така и за Черноморския регион (за сътрудничество с България и Гърция).
Какво можете да ни споделите за развитието на туризма в Одрин?
Това е един от любимите ми въпроси. Разнообразието в сферата на туризма в Одрин и природният потенциал на района са много различни поради разположението му в граничния регион. Градът е бил столица на Османската империя в продължение на почти 100 години. Одрин е много различна туристическа дестинация заради наличието на исторически забележителности от този период, както и на артефакти от Римската империя и факта, че районът е пресечна точка на три реки (Марица, Арда и Тунджа – бел. авт.).
Разбира се, имаме и някои недостатъци главно в сферата на инфраструктурата. Необходимо е да ги премахнем, за да можем да гледаме спокойно напред.
Както знаете също, в много части на Европа има прекомерно голям туристически поток и местните хора понякога негодуват заради това. А ние се стремим да развиваме устойчив туризъм в Одрин. Опитваме се пристигащите туристи да са доволни, представителите на сектора да са доволни, а обществото да печели от всичко това.
Като асоциация ние работим и за популяризирането на региона като единна дестинация, като Тракийска дестинация, като си сътрудничим с общините и неправителствените организации в граничните райони на България и Гърция. Това означава, че ние не искаме само туристите да идват в Одрин, но и те да отиват в България и Гърция. Аналогично смятаме, че и някои от туристите, които идват в България, не трябва да си тръгват, без да се отбият в Одрин.
Ще работим за увеличаване на туристите в Тракийския регион. Както казах, ние виждаме туризма на Одрин в бъдеще като дестинация, която включва Тракийския регион на тези три държави – България, Гърция и Турция. Опитваме се да очертаем обща визия по този начин. И сътрудничеството ни с България, с българските институции и с гръцките институции ще продължи в тази насока. Смятаме, че туризмът в региона ще продължи да се развива с едно засилено сътрудничество.
Увеличава ли се броят на българските туристи, пътуващи в Одрин през годините?
Да, увеличава се. Разбира се, отчасти това се дължи на икономически причини. Един от популярните видове туризъм е шопинг туризмът. Туристите от България са в топ пет на чуждестранните туристи, пристигащи в Турция. Имаме повече от два милиона български посетители годишно. Освен туристите имаме приятели и партньори, с които си сътрудничим в сферата на търговията и туризма.
Също така виждаме, че българските туристи се връщат в нашите хотели, ресторанти, магазини и търговски обекти. Много туристи пристигат в града главно в петък, събота и неделя. Изключително ни радва, когато българските гости, които си правят снимки пред джамията „Селимийе“, пред музеите и други обекти, ги споделят (в социалните мрежи).
В този ред на мисли бихме искали туризмът между България и Турция да продължи да се развива по устойчив и балансиран начин. Туризмът е и много важен инструмент за премахване на предразсъдъците. Когато има развит туризъм, когато има повече общуване лице в лице, това допринася и за мира.
Икономическата криза в Турция влияе ли сериозно на туризма в Одрин?
Трябва да отбележа, че в момента в нашата страна има значителна инфлация. Хората, живеещи в нашата страна, изпитват известни затруднения с покупателната способност и условията на живот. В градове като Одрин обаче броят на чуждестранните туристи може да бъде и по-голям заради валутния курс. В момента инфлацията е много висока, включително при цените на хранителните продукти. Всъщност, въпреки че Турция е страна, която произвежда много хранителни продукти, това е сериозен проблем. Надяваме се, че ще преодолеем тази тенденция, но очевидно още известно време ще изпитваме трудности. Надяваме се, че внасянето на чуждестранна валута може да допринесе за подобряването на икономическото положение и за качеството на живота ни.
Какво мислите за проекта „Европа на Балканите – Общо бъдеще“, изпълняван от БТА с подкрепата на ЕК ?
Споменах за желанието ни трите съседни страни да се превърнат в нещо като обща туристическа дестинация. Също така, когато мислим за Балканите като за една голяма географска зона, трябва да отбележим, че хората, живеещи на Балканите, имат много общо – от храненето до тематичните турове и местата, които трябва да се видят в района. А вашият проект наистина предоставя информация точно за това. Общото ни бъдеще е много важно. В миналото, за съжаление, сме имали негативни периоди на войни и конфликти на Балканите. Сега, ако гледаме на Балканите като на единна дестинация, ако мислим за тях като за „дестинация на мира“, вашият проект и други подобни проекти могат да накарат местните хора в региона, хората с ниско икономическо ниво, „да вдигнат малко повече летвата“ в бъдеще. В този смисъл се надявам, че в скоро време, когато и преминаването през границите ще се улесни, наред с издаването на визи, „балканските държави ще се стремят все повече към едно общо бъдеще под общ знаменател“.
Проектът „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия. С него се надгради вече реализираният проект „Европа в България: общо бъдеще“ като го разшири и към балканските страни. В рамките на проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ участваха над 300 представители на изпълнителната и местна власт, на бизнеса, на образователни институции и неправителствени организации. Сред засегнатите в конференциите теми бяха новостите в политиката на сближаване в програмния период до 2027 г., реализираните и предстоящи проекти от значение за местните общности, добрите примери и предизвикателствата пред бенефициентите.
